и чете ли? :)

Драги приятели, този въпрос се прокрадва вече няколко пъти във ваши коментари. Последно го задава Niili в “Моите книги” в блога си.
Наглед лесен въпрос. Само преди десетина години щях да отговоря кратко и конкретно. Сега, обаче, не е - налага се по-обширен отговор и затова го правя тук.

Вероятно сте се досетили за какво става въпрос като прочетохте “само преди десетина години”. Уви, така е. Както безвъзвратно преминават годините, когато не е проблем да протичаш километър-два, да пренесеш няколко торби цимент, да направиш преход с дъщеря си от “Заврачица” до “Грънчар” в ден, в който е отменено републиканско първенство по зимен алпинизъм заради опасно ниски температури, така преминава и времето, когато можеш да осъмнеш с книга в ръце. Биологична действителност! Дойде време да избирам не какво да чета, а какво друго да зарежа за да мога повече да чета. И като има нещо интересно за четене да трябва да изчезвам за дни от блога си, например. Което и става, както вероятно вече сте забелязали…

Ще ви напиша какво съм чел напоследък. Но даже и не помислям да ви препоръчвам каквото и да било. Първо, защото не е възможно да имам такъв обзор, че да мога да ви кажа “Това четете!”. Второ (и най-важно), знаете моето мнение – всеки читател със своите очи чете, със своето сърце възприема! Препоръчвам ви принципа на фамилията ни – зачиташ книга, не ти харесва, зарязваш я.

Естествено е да посягаш към автори, които си харесал. Ама не трябва да забравяме, че и най-известните автори са имали първи читател. Ами ако той не беше взел тяхната книга от “напълно неизвестен автор”? Ето, внукът ми – който по отношение на съвременната литература е на светлинни години пред мен (има възможност да чете и в оригинал) - вчера ми пише в скайпа, че му попаднала и чете с интерес “Мостът на Дрина” от Иво Андрич…

Тъй и тъй се отплеснах, ще споделя още нещо за четенето. Последните петнайсетина години все повече посягам към прочетени някога книги. И вече съм убеден – не само всеки различно чете, но и един и същ човек различно чете през интервал от години. Обикновено при първото четене основната част от впечатлението е фабулата. Когато препрочитам след време книга фабулата не е в центъра на вниманието – кой е убиеца вече зная. :) И откривам неща, които някога са се скрили в графата “описание”. Понякога дори отделни изречения добиват изведнъж дълбок смисъл. И изведнъж книгата сякаш излиза от тесните рамки на жанра си.
Ще ви дам пример, който намерих без много търсене:

“Самотният човек се вслушваше във вечерните химни на гората, в онова тихо, но сонорно нежно шептене на вятъра, което сякаш идваше от ниско настроените струни на еоловата арфа. То ни обкръжава отвсякъде, чува се от всички страни и човек не може да каже къде започва и къде са неговите ноти. Заедно с него се разнасяше и лекият ритъм на пляскането и бълбукането на вълните. Една катеричка се спусна по стъблото на един бряст, огледа непознатия с малките си любопитни очички, след което се върна успокоена в гнездото си. От време на време някоя риба изскачаше над водната повърхност в светлината на огъня и отново падаше в родната си стихия със силен плясък. Горящите клони пращяха в жаравата; една усойница се отдалечи с шумолене; може би лятното й жилище е било тъкмо нейде близо до огъня и сега тя се спасяваше с бягство. Някакъв бръмбар, събуден от първия си сън, се промъкваше с почти недоловимо шумолене през нападалата шума; малко облаче от москити танцуваше живо около издигащия се стълб дим и издаваше нежно сребристо жужене. Ала внезапно то бе прекъснато от неравномерното и силно пърполене на голяма и дебела нощна пеперуда, която се вряза с просташка безцеремонност в облачето москити, за което бе обаче веднага наказана: опърли си крилата и падна в пламъците.”

Сигурен съм, че няма да се досетите кой е авторът, дори и да ви е сред добре познатите. Защото откъсът не подсказва с нищо жанра. И аз не бих се сетил след първото прочитане. Но след второто, макар че беше преди няколко години, направо отворих където трябва за да ви го цитирам! Това е цитат от произведение на Карл Май за Дивия запад. А следващите редове приличат ли ви да са от същото приключенско произведение (защото то всъщност е такова):

“за всеки череп, изровен из земята от лопатата на селянина, ще се разказват загадъчни легенди и правнуците на победителите, по-справедливи от своите прародители, ще отдадат полагаемото се състрадание на убития индианец и може би ще трябва да носят бремето на последиците от това убийство…”?

Ето затова обичам да препрочитам отдавна четени книги.

Какво нечетено съм чел през последната година. Ноам Чомски “Хегемония или оцеляване”; Рой Медведев “Времето на Путин?”; “Български войводи” сборник, първо издание; Стивън Хокинг & Ленард Млодинов “По-кратка история на времето”; Pär Lagerkvist “Mariamne”; Ернесто Че Гевара “Мисля за безсмъртието на революцията…”; Милорад Павич “Вътрешната страна на вятъра”. В момента “Черната книга” на Орхан Памук. Ред чака “Игра на дама” на Хулио Кортасар.

Е, това исках да ви кажа. Дано не съм ви доскучал. И да си знаете – не пиша ли известно време в блога, значи съм се зачел в някоя дебела книга…