Коментари на: Югославските деца

От: simplyblue

simplyblue — Wed, 07 May 2008 11:07:00 +0000

Благодаря за споделеният спомен.
Четейки, очите ми се насълзиха..

От: Графът

Графът — Fri, 02 May 2008 03:57:37 +0000

Благодаря ви, драги приятели!
Муниконтин, браво за допълнението, което си направила в блога си. Съвсем бях го забравил, а е много съществено.

От: mislidumi

mislidumi — Thu, 01 May 2008 21:50:54 +0000

Графе, благодаря отново за прекрасната история и споменът. Винаги е вълнуващо, когато се слушат преживяни истории от източника като при Вас. Поздравления!

От: kanew

kanew — Thu, 01 May 2008 16:59:13 +0000

В албумите ми се мъдри една моя снимка с три югославски деца.Те бяха на пансион в близост до нас.По късно там настаниха гръцки партизани. И с тях имам някаква снимка.

От: razmisli

razmisli — Thu, 01 May 2008 14:52:53 +0000

Всички деца, преживели война са толкова травмирани и това описание за тяхното състояние е много показателно. Интересното е, че при вас са имали възможност да се интегрират по възможно най-добрия за тях начин, лекувайки посттравматичния стрес по правилата на психотерапията (на игра и то с пушки).

От: Графът

Графът — Thu, 01 May 2008 14:47:14 +0000

И слава Богу, lyd!
Колкото повече хора се познават, толкова по-малко може някой да им определя кой кум, кой сват!

От: lyd

lyd — Thu, 01 May 2008 09:28:37 +0000

Може би твоята логика са следвали в ЕС като са измислили младежките обмени, училищните проекти и европейското доброволчество

От: Муниконтин

Муниконтин — Wed, 30 Apr 2008 21:46:39 +0000

Единият от младежите се е казвал Любица.Сигурна съм. А лозунгът стана „Сталин, дупка, Димитров“ . A по-късно: „дупка, дупка, Димитров“ !