“10 неща, на които може да ни научи всяко дете” чета вчера заглавие в Actualno.com. Препечатка от Тя.bg, женско издание. (http://www.tia.bg/?c=n&id=809)
Зачетох се – нищо, че не съм Тя, темите за деца ме интересуват. И хубаво направих!
В статията са изброени 10 изключително важни неща, които се изгубват по пътя от дете към възрастен. Става дума не да се научим, а да си припомним. Струва ми се, че е писана от психотерапевт – чувства се някаква такава насоченост. Но всъщност изброените неща не касаят само психичния ни статус – тяхната липса определено скъсява реално с повече или по-малко години живота на всеки човек. По-сигурно и ефективно от факторите, с които се борим (като тютюнопушенето напр.).
Затова реших да ви обърна вниманието на десетте точки една по една – да погледнете по-сериозно на всяка. Вместо да ви дам само връзка. Да подсиля боите, с една дума.

Текст: 1. Да забравяме лошото.
Детето може лесно да се разстрои заради някаква глупост. Но то също толкова лесно забравя за това: лошото му настроение продължава само няколко минути.
Възрастните преживяват своите обиди и разочарования с дни, месеци и дори с години. Ако се поучим от детето си да забравяме тези състояния, животът ни ще стане по-лесен.
Аз: не само по-лесен. Науката отдавна е наясно за действието на лошите мисли върху здравето. Дори вече има установена квалификация кои мисли активират сърдечно-съдовите заболявания, артрита, бъбречните болести, астмата, имунната система и т.н.

Текст: 2. Да преодоляваме рутината.
Детето е способно да повтаря рутинни действия по сто пъти на ден: да слуша една и съща приказка, за облича и съблича куклата, да стои кула от кубчета, която след това разрушава и т.н.
Възрастните се чудят как не му омръзва това. За детето повтарянето на едно и същи действия не е рутина, а израз на истински възторг от определена дейност. Ако и ние се отнасяме по този начин към еднообразната работа, то тя ще получи друго измерение.
Аз: просто трябва да умее човек да изпитва удоволствие от това, че прави нещо в момента. Без значение дали вече го е правил.

Текст: 3. Да усещаме умората си.
Детето може да заспи на масата до полупразната чиния или веднага, след като си свали обувките. Ако е уморено, то просто ляга на земята и въобще не се замисля, че трябва да стигне до леглото си.
Детето знае кога силите му свършват и веднага започва да си почива. Възрастните са изгубили своята способност да забелязват умората си и не умеят да се съобразяват с нея.
Аз: умората си ние усещаме, но сме свикнали да мислим, че можем да я подчиняваме. Между другото, не само децата, но и животните постъпват по този начин. Нашето коте Милчо, след като е търчал из къщи не си търси място за почивка, ами както си върви се строполява и моментално заспива.

Текст: 4. Да разбираме потребностите на организма.
За да накараме детето да изяде нещо, което не обича, трябва да приложим неимоверни усилия на педагог, клоун, актьор и проповедник. Струва ли си да хабим толкова сили?
Възрастните често ядат неща, които не обичат, но в името на някаква цел: диета или укрепване на здравето. А това не продължава дълго. Неприятната храна не е най-удачния стимул. По-добре да подражаваме на детето и да ядем само това, което ни харесва.
Аз: не е въпроса до разбиране. Трябва да престанем да игнорираме подсказките на организма си – той по-добре знае какво му трябва. Да не сме по-големи от Природата…

Текст: 5. Да не бързаме.
Малкото дете упорито се бори и съпротивлява на дневния режим, а това е голям проблем за вечно бързащия родител, който трябва да успее за и във “всичко”. Тези мъчения са неизбежни: ние учим детето да се подчинява на режима и часовете. Детето не мисли за времето, когато се занимава с нещо интересно, а това премахва стреса и развива способностите му.
Възрастните са изгубили своята способност да не бързат. Те бързат и когато няма за къде да бързат. Понякога на човека просто му е необходимо да си изгуби времето за любимо занимание, за някаква глупост, за нещо безцелно – това не е лукс, а просто начин да се почувстваш човек.
Аз: да, ние бързаме дори и когато не се налага. Да си губим “ценното” време за “празни” работи?!? Сакън! Едва ли не е срамно да се насладиш на момента, да кривнеш от “деловитостта”. А в крайна сметка бързаме всички за едно и също място, все повече съжалявайки за изпуснати минали моменти докато изпускаме настоящи…

Текст: 6. Да живеем, играейки.
Детето умее да превърне всяко скучно и досадно занимание в игра. То си измисля допълнителни правила, поставя рекорди или си въобразява, че е някой друг. Всичко това му позволява да запази интереса към дейността. Ако ние се научим по този начин да се занимаваме с почистването на дома и с другата рутинна работа, животът ни би бил по-щастлив, а и деловите ни качества няма да пострадат от това.
Аз: качество за завиждане! Трудно може човек да разбере за какво става дума докато не се научи на това.

Текст: 7. Да задаваме въпроси.
“Защо котката не ходи на задните си лапи? Защо слънцето не пада? Защо не ни донесеш повече пари?”. Тези “глупави” детски въпроси поставят родителите в неловка ситуация. “Когато пораснеш, ще разбереш” не е най-добрият отговор, обаче.
Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето вие задължително ще развиете интелекта си и способността да мислите.
Аз: не е вярно, че не идват “трудни” въпроси в главата на всеки човек. Идват, но малцина се замислят “това пък откъде и защо ми хрумна”. Камо ли да се опитват да търсят отговори.

Текст: 8. Да виждаме нещата по нов начин.
Често започваме с интерес да гледаме до болка познат филм заедно с детето, защото вече го гледаме през неговите очи и откриваме нещо ново. Така ние си възвръщаме способността да възприемаме света с всички негови краски и абсурди и да забелязваме нови неща, които са ни убягнали при “пръв прочит”.
Аз: е, това вече е за любимата ми “друга гледна точка”. :)

Текст: 9. Да правим глупости.
Някои възрастни посещават психологични тренинги, например “психодрама”, на които те пълзят по пода, мяукат, представят си че са Пепеляшка или Терминатор. Тази игра е терапевтична, но тя се заплаща. Ако играете на това с детето си, то «терапията” ще ви излезе напълно безплатно.
Вие играете, а това означава, че можете да правите глупости и да се смеете. Играта не е само удоволствие, а емоционално разтоварване, изследване на самия себе си, начин за възстановяване на вътрешното равновесие. Ако имаше площадки за игри за възрастните, светът би станал значително по-добър.
Аз: на това “сериозните” пренебрежително казват “вдетиняване”. Които го могат, могат и други полезни неща. Например “вживяване”. А колко сериозни (че и неприятни) неща могат по-лесно да станат ако вкараме в представите си “игрови елемент”.
Всъщност това ние най-малко “забравяме” като възрастни. Явно е много важно щом сме измислили разни начини хем да играем, хем да не се “излагаме”. :) Какво са танците, народните обичаи, карнавалите, ако щете спортните игри, ако не игри? Децата играят на топчета, възрастните голф; децата на чилик, възрастните бейзбол… :)

Текст: 10. Да бъдем активни.
Обикновено детето е енергично и подвижно. То няма да седне на стола, ако може да седне на пода. То няма да върви спокойно, ако може да тича. Ако вие му подражавате и сте по-активни, ще станете по-енергични, а животът ви ще бъде по-разнообразен.
Аз: това задължително трябва да се придружава от т.т.3,4 и 5. Всъщност, спомним ли си останалите 9 точки и ги задействаме, десетата идва самичка. Колкото до “седне на пода” и да не може пак ще гледа да се цопне там. По-близо до Земята…

За финал от мен: всяко възстановяване на загубени заложби, щедро дарени ни от Природата, е много трудна работа. Затова си позволих подсилващи коментарии на текста, който сам по себе си е достатъчно ясен.
Има ли нещо ново във всичко това? Нещо, което да не знаем? Няма! Знаем го, ама сме го набутали в задния килер да не ни се пречка. И се сещаме на стари години за него. За да съжаляваме…

Карнавалът в Трявна не беше само за децата. :) Приятелки на родителите ми. По-високата, Виолета Чушкова по-късно стана актриса в Народния театър.

Доста дълго стана, но накрая ще ви опиша една карикатура, която ми направи впечатление преди години и съм я запомнил.
На заден план през отворена врата се вижда стая, в която солиден чичко с шкембенце и по тиранти е коленичил на пода покрит с електрическа железница. На преден план сърдит дребосък с преполовена пура в ръка казва на майка си:
- Кажи на татко да ми отстъпи най-после влакчето, че пурите му свършиха!