Коментари на: Пушката,

От: vilford

vilford — Sat, 05 Jul 2008 10:43:12 +0000

Започнах да чета тази история още преди да си направя блога, но по някаква причина ми се наложи да прекъсна още в началото. Но понеже заглавието беше много заинтригуващо, след седмица се опитах да си го дочета. Само че тогава започна онази дандания с неотварящите се стари статии и после напълно забравих. Едва снощи се присетих и много се радвам, че историята не се е загубила покрай техническите проблеми! Напомни ми как дядо ми правеше лък и стрели и срелях по стената на плевнята. Там винаги имаше опрени интересни неща, в които да се прицелваш.

От: Графът

Графът — Mon, 14 Apr 2008 22:47:26 +0000

Оправих ти я, сестричке!
Утре ще ти обясня къде ти беше грешката.

От: Графът

Графът — Mon, 14 Apr 2008 22:41:35 +0000

„хора-пушкалии“
Чудесно казано, mislidumi!

От: Муниконтин

Муниконтин — Mon, 14 Apr 2008 22:04:30 +0000

съжелявам, това трябваше да е муцунка!Нещо не се получи.

От: Муниконтин

Муниконтин — Mon, 14 Apr 2008 22:02:56 +0000

Историята наистина е великолепна! Поздравления!!! И аз се присъединявам към пушкалиите, въпреки, че съм далекогледа

От: mislidumi

mislidumi — Mon, 14 Apr 2008 18:54:14 +0000

Графе, великилепна история! Това със стрелянето мога много добре да го разбера. И аз като видя стрелбище, грабвам пушката и стрелям точно, макар да съм също късогледа от дете. Явно си има хора-пушкалии
Благодаря, че ни разказахте историята. И отново прекрасни снимки.

От: Графът

Графът — Mon, 14 Apr 2008 18:07:12 +0000

deni4ero, не мога да откажа на такава мила молба! “Вие” ми е навик, но ще гледам да не забравям да ти пиша на “ти”.
Svetlina, аз още повече се радвам, че сега срещам някой да харесва Карл Май. Да си призная, от време на време си прочитам нещо (имаме събраните му произведения). Действа ми успокоително – в тези, уж приключенски романи има толкова човещина…
Niili, след последното многоточие ще бъде много на място една мъдрост, която научих преди час:
“Когато сочим човек с пръст, другите ни три пръста сочат към нас!” (deni4ero)

От: Niili

Niili — Mon, 14 Apr 2008 16:40:42 +0000

поредната Ви прекрасна история! благодаря за интересното четиво – накара ме да се върна в моето детство (което не беше вчера, но не беше и кой зна е колко отдавна…)
жалко е, наистина, че днешните малки хора нямат РЕАЛНА представа за това какви вреди би могло да нанесе оръжието, както и юмруците. лошото е, че за агресията, в която растат децата ни и на която стават свидетели всеки ден винаги се намира кой да подхвърли топката на отговорността – ама, родителите, ама учителите, ма обществото… грозно е, но според мен, всяка коза си виси за свой крак – ти възпитай детето си така, че да различава правилно от неправилно, пък, тогава съди други…

От: Svetlina

Svetlina — Mon, 14 Apr 2008 16:37:15 +0000

Мммммммммм как се радвам, че не само аз харесвам Карл Май )) А още повече се радвам, че сега хората ще могат да прочетат за ползите от това да прекарваш време с детето си – доколкото разбрах пушката не е била играчка нито за сина, нито за бащата. Когато става въпрос за важните неща, винаги се опира до семейството. Много вярно (и тъжно) е обаче, че сегашните деца имат редимно родители и рядко семейства.

От: deni4ero

deni4ero — Mon, 14 Apr 2008 16:24:10 +0000

Моля Ви, говорете ми на „ти“, все пак съм доста по-малка от Вас (с което съвсем не искам да кажа, че сте стар ) Но аз ще продължавам да Ви говоря на „Вие“, защото излъчвате такова обаяние, авторитет, мъдрост и финес, че е невъзможно да се обръща човек по друг начин към Вас

От: Графът

Графът — Mon, 14 Apr 2008 15:11:21 +0000

Коментарът Ви е много на място, deni4ero. Това, че запознаване с оръжието може да стане и в отрицателна посока, трябваше да го кажа. Много сте права – това е възможно най-лошият вариант. За съжаление и най-разпространеният, не само у нас. Горе-долу веднъж на десетина дни се появява съобщение за агресия с оръжие от деца някъде по света. И в повечето случаи с убити.
В тази връзка си струва да се помисли сериозно за влиянието на все по-голямото размиване границата между виртуалния и реалния свят в психиката на човека.
Simplyblue, и най-милите и трайни спомени остават именно от такива преживявания.

Днес попаднах на нещо интересно в Actualno.com препечатка от Тя.bg. Както е написан, материалът по-скоро се възприема като забавно хрумване (и заглавието му натам води). А не е! Не го цитирам тук, защото започвам сериозно да го коментирам точка по точка като отделни писания.

От: simplyblue

simplyblue — Mon, 14 Apr 2008 14:34:22 +0000

хубава, интересна и поучителна история

относно началото й – ваканциите, когато бяхме на село, много често вечер ние внуците изнасяхме представления на баба и дядо. през деня учехме песни, стихотворения, а вечер рецитирахме, пеехме и разбира се измисляхме подходящите „костюми“.

От: deni4ero

deni4ero — Mon, 14 Apr 2008 12:44:29 +0000

Наистина е интересна историята, но си мисля, че много малко са родителите, които биха дали такъв пример като на Вашия татко. Сега повечето се фукат с оръжията си пред приятелите си и хич не се замислят какво впечатление оставят у децата си. Наред с това с всичката агресия, която облъчва деца ни от телевизията, и то от детски, анимационни филмчета, които не показват правилно представата за използване на оръжие. Те виждат, че да стреляш срещу костенурките нинджа не е страшно и го имитират, без да осъзнават, че това причинява болка. Виждат, че самурай Джак удря и реже с ония ми ти мечове и цепят ръцете на лелите си с пластмасови мечове, което, повярвайте ми, си е също доста болезнено. Та за това си мисля, че, да, прав сте – децата трябва да имат реална представа за оръжията и тяхното предназначение, но не и с безотговорни родители, които им размахват оръжията пред лицата, „учат“ги, че по-велики от тях няма и после, като стане инцидент, казват, вдигайки рамене: „Ама, моето дете не е агресивно, не е виновно то, предизвикано е.“
Извинявам се за дългия коментар, днес ми е тръгнало на философстване