Коментари на: Истории за делфини

От: Графът

Графът — Wed, 19 Aug 2009 19:55:49 +0000

Публикациите за делфините са от събрана информация в нета. Източниците са много и затова не съм ги цитирал.
Ясно е, че не може да става дума за авторство от моя страна.

От: любо

любо — Wed, 19 Aug 2009 18:25:14 +0000

Графе. чета книга на Друнвало, който пише буквално същоио (с точките и запетаите). кой ви е източника?

От: petq

petq — Fri, 06 Feb 2009 17:38:29 +0000

vsi4ki da me namerat na toq skype pepi_riki1

От: petq

petq — Fri, 06 Feb 2009 17:37:31 +0000

mnogo hubavi sa delfinite dano mi pomogna za doma6noto

От: Роси

Роси — Tue, 03 Feb 2009 12:15:37 +0000

Xquisite, съществуват поръчкови филми с цел създаване на определен тип емоции или залагане на типови модели на реагиране. Насочени са към създаване на прогрмиран модел на поведение!

Днешният човек -в новата Ера на Водолея – трябва да преодолее натрапваните му модели (аз винаги се питам от кого и с каква цел ни обработват?)и да се опита да погледне спокойно, тихо, без предразсъдъци, реалните факти, а не да вярва сляпо на пропагандните медии. Опитайте в медитация да намерите отговор. Питайте някой наистина опитен, мъдър човек. Питайте сърцето и душата си – там стоят скрити всички отговори.

Делфините унижощават при реална опасност АГРЕСОРА-УБИЕЦ. Както и тези малки, които са модифицирани по изкуствен начин. Дълго време военни кръгове се опитват да създадат делфини-убийци. И все не успяват!…
Сега досещате ли се защо?

Просто ние не можем да заложим човеконанавистна програма у делфините! Делфините не желаят!

И в този връзка още нещо да добавя – този хомо сапиенс, който в момента населява земята – изобщо не е „сапиенс“ май…

Аз мисля, че делфините са нашите по-големи ( и по-мъдри)звездни братя. Дълго е да обясняване. Изпитвам благодарност, обич и безкрайно състрадание към тяхната служба тук, на Земята.
Делфинът никога няма да убие човек. А човекът?…

От: Dimitrovamariana’s Blog

Dimitrovamariana’s Blog — Thu, 11 Dec 2008 09:18:21 +0000

[...] делфин”. Графа ми припомни за него, когато преди време прочетох статия за делфините, която беше публикувал. Намерих серии, но са във Vbox-а, и това е линк към една от [...]

От: Графът

Графът — Tue, 02 Dec 2008 23:12:22 +0000

Благодаря Ви, Xquisite, утре ще го сваля.

От: Xquisite

Xquisite — Tue, 02 Dec 2008 20:23:47 +0000

Това е линк, от който може да го свалите:
http://tranz.it/load.php?id=w5IUJHB9TAR6E4rz197049

Приятно гледане

От: Графът

Графът — Tue, 02 Dec 2008 18:00:43 +0000

Mari-ana, и аз някога гледах с голямо удоволствие заедно с децата “Ум белият делфин”.

Xquisite, ще Ви бъда задължен!

От: Xquisite

Xquisite — Tue, 02 Dec 2008 13:12:57 +0000

Много интересна статия, но някои от фактите не са точни, като например, че делфините( да не забравяме, че и при тях има различни видове, за момента са 36) никога не убиват някой само, защото е враг- напротив, те са един от малкото видове, които често убиват просто така, само от агресия. Често възрастните мъжкари убиват малки делфинчета; тъй като социални същества, имат и прегрупиране по „банди“, които постоянно се бият, любимо и неизменно занимание им е да отвличат и държат в плен женски делфини и т. н. Има цял филм посветен на агресията при делфините – ако Ви заинтересува, Графе- с радост ще Ви го изпратя.

От: Mari-ana

Mari-ana — Tue, 02 Dec 2008 12:17:08 +0000

Покрай статията ви Графе, която е много интересна и любопитна, се сетих за един анимационен филм от детството ми. Беше ми любим – „Ум белият делфин“.
Удоволствие беше да прочета и написаното от вас, и коментарите. Благодаря ви!

От: Йорданка Горанова

Йорданка Горанова — Mon, 01 Dec 2008 17:05:17 +0000

Толкова малко знаем за света около нас, може би защото не познаваме себе си. От дете, когато мисля за делфините ме обзема силно вълнение и някакво неопределимо усещане, никога не съм ги виждала наживо, а ги чувствам ужасно близки. Благодаря за тези истории и за прекрасния разказ. На мен не ми е трудно да повярвам.

От: Графът

Графът — Sun, 26 Oct 2008 06:17:33 +0000

Уважаема г-жо К.,
поласкан съм от Вашето внимание! Благодаря за стихотворението, което не ми беше познато. То чудесно илюстрира темата, която за мен е постоянна – доста съм писал в блога си по нея. Ние, хората, не разбираме околния жив свят и вината за това е само наша. Живите същества (не само делфините!) на нашата планета много по-добре ни разбират, отколкото ние тях. Дори в буквален смисъл. „Ний не разбирахме, не вярвахме в езика им” – уви, така е!
А имаме много какво да научим от тях…
Благодаря Ви!

От: Silver Wolfess

Silver Wolfess — Sat, 25 Oct 2008 18:11:36 +0000

Случайно, съвсем случайно, попаднах на този материал, г-н Графе. И благодаря на Бога, че ми даде тази възможност. Няма нищо случайно на този свят. Искам да поместя тук едно мое любимо стихотворение, чийто автор е големият Христо Фотев

Тържествена литургия за делфини

Помня -
морето миришеше на престъпление.
А престъплението толкова приличаше на работа – на дело.

Как летяхме с риболовните флотилии
в най-синьото – арената -
и как танцуваха делфините.
Ти, капитане мой,
разстрелваше водача – и последния.
И стадото в кълбото на смъртта си
се изхвърляше
с крилете си несъвършени – перките -
във въздуха,
във въздуха – завинаги ще ги запомн аз – на Азия,
в часа – когато ги заграждахме със мрежите.
(В убийството прилагахме най-точна технология.)
И толкова приличаше на работа убийството.
Строители – зидари на смъртта им -
ние стреляхме
в делфините… Умираха делфините… Завинаги…
във въздуха – между морето и небето – някъде
на гларусите в скръбното арго.

О, капитане мой, не трябваше…
Не знаехме ли ний, че стреляме в прители?
Ний не разбирахме, не вярвахме в езика им. -
те викаха!
Но те – как викаха – напразно са изричали
окървавените си думи, капитане мой.

Поздрави и почитания!

От: POLINA

POLINA — Mon, 19 May 2008 17:33:44 +0000

IZTORIATA ZA DELFINITE E MNOGO XUBAVA ; POZDRAVIAVAM VI .

От: Графът

Графът — Wed, 30 Apr 2008 14:41:42 +0000

bogpan, много съм трогнат! Поздравът е повече от специален!
Много, много сърдечни благодарности!

От: bogpan

bogpan — Tue, 29 Apr 2008 16:47:12 +0000

Понеже не намерих къде другаде, а ми се искаше да Ви поздравя с Празника и да Ви пожелая да сте много здрав и дълго да ни радвате с Истории, сметнах тази тема за подходяща, още повече понеже Делфинът изглежда ми е особена слабост. И ето един специален поздрав с нещо делфинско за Вас
***
В утрото, в точката
на пречупване
на съня, се раждат
бели кринове.
Не ме оставят
приливите,
дъхът на планините.
Не ме оставят
онези очи на делфините
на пясъчните коси.
И чувам тези живи
стъпки в камъните
вдълбали в челото
ранно море.

Сърцето е роза.

От: Графът

Графът — Wed, 16 Apr 2008 05:35:56 +0000

Благодаря, scanmnan, изключително интересна информация. Откъслечни неща знаех, но тук са събрани и дават доста пълна картина. Набива се в очи и различното отношение към въпроса в двете големи световни сили, по-специално в съвременността. Докъде могат да стигнат в САЩ, щом продължават?
Не знаех, че Владимир Дуров е първият, обърнал внимание на делфините. През шейсетте у нас гостува прочутия цирк Дуров, дресировката беше невероятна и без никакви заплашителни средства. Между другото, понеже бяхме в ложа 4-годишната ни дъщеря получи картичка с автограф.
Няколко изречения от статията потвърждават моята теза за паралелната цивилизация:
„У нас сделали ставку на черноморских афалин. Это самые умные жители моря. В коре полушарий извилин больше, чем у человека.
Приходило понимание, что гомо сапиенс имеет дело с параллельной цивилизацией, живущей за кромкой прибоя.
…у дельфинов, кроме двух полушарий, включен в работу и мозжечок, — рассказывает доктор медицинских наук Людмила Лукина. — Данное состояние показывает, что они пребывают в состоянии медитации, как йоги. Это позволяет им при погружении на большую глубину контролировать удары сердца.„

От: scanmnan

scanmnan — Tue, 15 Apr 2008 20:15:23 +0000

докато се ровех из нета попаднах на интересна статия за делфините и зверовете на два крака
http://2000.novayagazeta.ru/nomer/2000/31n/n31n-s21.shtml

От: bozho

bozho — Fri, 11 Apr 2008 22:54:41 +0000

>“Не съм попадал на информация за ловуване на делфини,“

Преди години гледах документален филм за Петя Дубарова. Започна с кадри от кинопреглед от времето, малко преди Петя да се роди – ловци на делфини. Кораби преследваха делфините и ловците ги отстрелваха с пушки. Това в Черно море. А зад кадър бодър дикторски глас славеше „трудовите“ подвизи на делфиноубийците. Беше ужасно.

От: Графът

Графът — Thu, 10 Apr 2008 20:35:14 +0000

Разкошни са с тази своя усмивка!

От: делфини « организираният хаос

делфини « организираният хаос — Thu, 10 Apr 2008 10:56:51 +0000

[...] 10, 2008 in niili TV вдъхновена от Графът и от прекрасните `истории за делфини`, които е споделил в блога си. прелестни създания, [...]

От: Niili

Niili — Sun, 06 Apr 2008 11:08:42 +0000

благодаря ви за прекрасните статии за делфините!невероятни същества, за които винаги ми е било интересно да научавам нови неща!!!

От: Графът

Графът — Fri, 04 Apr 2008 07:40:50 +0000

Лили, преди години имаше изложени големи снимки на витрина срещу бившия детмаг. Доста по въпроса има тук http://kedrovka.com/arhiv/arhiv41.htm
Вероятно в нета могат да се открият и повече снимки, както и филма, за който става дума.
По другия въпрос: за съжаление, всяка година в мрежи загиват над 300 хиляди морски бозайници по света, защото техните ехолокационни системи не откриват рибарските мрежи. Оказа се освен това, че страни като Япония направо организират избиване на делфини!
По нашето Черноморие годишно загиват оплетени в мрежи 50-70 делфина. Тази година има инициатива за изграждане Мрежа за мониторинг на заседнали (изхвърлени на брега) делфини в България (Cetaceans Strandings Network – CSN). http://www.dnes.bg/article.php?id=49247

От: Лили Спасова

Лили Спасова — Thu, 03 Apr 2008 22:38:55 +0000

Делфините…Винаги съм им се възхищавала. Дори бях започнала да пиша една история, в която се разказва за това как човекът произлиза от тях, как се еналожило част от делфините да напуснат водата и да се размножат на земята, след период на адаптация, и как явно онези които са предпочели да останат във водата са избрали по-добрия начин на живот. Може би горната Ви история Графе е доказателство точно на това, човекът – делфинът или делфинът – човек. Може би идва времето в което ще се завърнем във формата и кожата, във вида в който трябва да бъдем. И може би това което се случва в Русия не е случайно. Някъде по света и в други точки се случват такива неща, но те не са стигнали до нас. Кой знае…Ужасно тъжен е факта, че загиват делфини при това от удавяне. Тъжно е, че някои убиват такива умни животни като тях. Ние хората сме най-големите убийци, и явно за това е виновен света и неговото развитие.

Преди години бях чела една книга на Роберт Мерл, но не помня името и. Съжалявам. После отново я четох, защото много ми беше харесала. Разказваше се за делфините и начина им на общуване, наблюдения върху им, изобщо бе много интересна. Беше стигнал някакъв етап Професора в който се опитваше да разбере езика им.

Все се надявам, че не случайно ни припознават за близки по разум…

Графе,научих много интересни неща. Къде мога да намеря повече материали за тези деца- делфини?

Благодаря Ви!