И това се случва в интернет!

В началото на февруари имаше в “Аз” едно мнение подписано “Твоите 2 карибки”. Познатите ми, които четат дневника, ме питат кои са тези “мои карибки”. Мисля, че историята е интересна и ще я споделя тук. Не съм ги питал, но те няма да ми се разсърдят.

Преди година един ден получих имейл:
Здравей,
Видях твой постинг във форума на “Сега” на тема Венецуела. Коментарът* беше много изчерпателен и точен. Питам се дали не живееш във Венецуела като мен. Ако е така много ще се радвам да поддържаме контакт. Аз живея от скоро на о-в Маргарита и още не съм се запознала с българи тук.(писмото беше на латиница, за удобство го обърнах тук на кирилица).

Изненадата ми беше понятна – всеки ден човек не получава подобни писма. Стана ми приятно, но и съвсем ясно за недоразумението. Затова (с известно съжаление, защото бях сигурен, че с това кореспонденцията ни приключва) отговорих:

Здравей, драга ххххх!
Писмото ти приятно ме изненада.
Не живея във Венецуела, живея на пъпа на София, но с удоволствие ще си кореспондирам с теб ако нямаш нищо против да си пишеш с един солиден дядо, който има спомени даже от “предсоциалистическата ера”! :-)
Малко обяснение за форума. Аз съм есперантист. По тази линия имам възможност да получавам автентична информация. В случая се радвам, че информацията ми е била вярна – можеше да попадна и на едностранчива. (………..) И още нещо, което познатите ми знаят: псевдонимът ми “Графът” всъщност ми е прякор още от детските години и всичките ми приятели така си ме наричат и в живота. А писането на “Вие” си ми е навик – тук специално внимавах да не объркам “Ти”-то! :-)
Засега толкова. Ще се радвам, ако решиш да продължим.
Сърдечни поздрави,
Графът

Да си призная, даже не очаквах отговор. И бях радостен като получих:

Здравейте,
Първо поздравления, че на тази възраст звучите така младежки и сте в крак с новите технологии! Ще се радваме да си кореспондираме с вас, защото ни напомняте за нашия собствен дядо, който също беше есперантист. Ако и той беше жив щеше да се радва да се запознае с вас.
Ние сме всъщност две сестри…

Няма да цитирам дори имената – тия дни не мога да се свържа по скайпа с тях и не зная мнението им.

Кореспонденцията ни стана съвсем редовна. Открихме и много съвпадения – вкл. и това, че също бяха живели известно време в Трявна.

И полека-лека стана нещо не съвсем обичайно – те са ми виртуални внучки! Много интересни неща ми пишат – и лични, и други. Като например:
Тук мина предкарнавалното шествие, което продължи няколко часа. Хвърляха конфети, бонбони, празни бутилки от вода, сладоледени кофички и т.н. Мислехме си каква мръсотия ще остане след шествието по булеварда, но за наше удивление веднага след последната група вървяха две коли на чистотата, които смилаха боклука и измиваха улицата, а няколко служители на чистотата събираха в торби останалите по градинките боклуци. Също така до 15 мин след края на парада беше демонтирана трибуната за официалните лица. И това ми било „третия свят“!! Признаваме, че завидяхме :-( .

Винаги се радвам на писмата им.

Ето, това са “моите карибки”! Късметлия съм, нали?

……………………………………

Между другото, занятието им е интересно. Ако някой се интересува от романтична сватба, юбилей, купуване на къща или просто летуване на Карибите нека ми се обади на имейла.