Колко вида има? Като четеш и слушаш – доста, човек може да се обърка.

Не съм специалист в икономиката – следващите редове не са нещо сериозно, това са просто разсъждения на обикновен човек по повод все по-настъпателно излизащите на преден план разговори за корупция и далавери, накратко крими-забогатяване. Които тепърва ще се усилват (разговорите имам предвид ;) ). Нали навлизаме в предизборна година – една бойка партия даже вече предложи всеобща национализация и анулиране на реституцията. :)

Нашият капитализъм бил такъв, пък “техният” онакъв; у нас загиват в жп катастрофи, а у тях…е, пак загиват, ама по-другояче; нашите депутати правят далавери, а европейските – хм, я това сравнение по-добре да го изпусна, че не знам дали в българския език има дума “далаверища”, а и ще изляза от добрия европейски тон. Така няма да стане, най-напред да си оправя ориентацията – къдей запад, къдей изток, пък тогава ще му мисля за пътя и посоката.

И така, какво знам от ученето навремето на политикономия (не ми е предавал Костов!) и от обща култура.
Основа на капиталистическото (съответно на нашето сега икономическото развитие) са частните субекти. Независимо, че и в старите напреднали европейски държави държавният дял е около една трета. Затова е важно именно те (частните субекти) какво представляват за да ми се изясни и строя. Явно капитализмът не е съвсем точно онова лъскаво нещо от витрината, щом преди 4 месеца в “Monde diplomatique” излезе статията Voracité (алчност, лакомия), в която става дума за появата на нов, още по-брутален и застрашителен вид капитализъм (така пише!) – мега-компании с огромна финансова мощ и с описан в статията начин на “изяждане” на големите световни фирми. Интересното е, че имената им са от сферата на “дискретното” пространство – слабо известни. Но в статията са дадени: The Carlyle Group, KKR, The Blackstone Group, Colony Capital, Apollo Management, Partners Cerberus, Starwood Capital, Texas Pacific Group, Wendel, Eurazeo, и т.н.
Тия влизат ли в категорията “частни субекти”? Други да му мислят, аз да си се върна при моите частни субекти.

За мен най-грубо те са два основни вида – “тактически” и “стратегически” (това са си мои “термини”, откъде да знам как философската наука ги нарича и дали изобщо прави такава категоризация).
“Тактически” наричам “инициативните”, които “яхват момента”. Които се интересуват от максимални печалби в краткосрочен план и затова не инвестират в обекти с дългосрочно значение.
“Стратегически” – противоположният вид. Те си заслужават да бъдат наричани предприемачи. Влагат капитал и усилия в проект с поглед и към техните собствени поколения. За тях потомците им ще разправят след 150 години “Това производство е започнал още пра-пра-дядо ми в края на по-миналия век”. Във вчерашния брой на в.“Сега” има хубав пример за най-възрастния майстор на шоколад в Европа – семейният бизнес е започнал в 1840 г. и продължава досега, предаван от баща на син.
Точно те са, които правят крачка по крачка. По силата на собствения си интерес те се интересуват и от интереса на другите около тях. Знаят, че интересите на отделните хора са свързани помежду си щом става дума за години напред. Реализация на точно такива, дългосрочни в бъдещето проекти, е главното в икономическото развитие на една държава. Максимални печалби днес и сега е всъщност “изстискване” на икономиката. Изстискваш, изцеждаш и захвърляш!

Натрупан капитал (съизмерим с нашите мащаби) вече има у нас. Въпросът е каква част от него е в субекти от първи и втори вид. И – особено важно – каква е тяхната “капиталистическа култура”. Защото за да бъдеш от първи вид е достатъчно да бъдеш алчен и безскрупулен. И мускулест – не случайно спортните среди имаха предимство в началото. За втория вид се иска ум и разум – и талант в бизнес делата. И мъничко късмет + упоритост.
Или както умно го е казал народът ни: “Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.”

За произхода на капитала няма смисъл да говоря – никъде в света натрупването не е започнало с продаване на една излъскана ябълка. Примери с кош да ги ринеш още преди капитализмът да стане капитализъм. Като този, че е имало време, когато морските пирати са били “държавни” (Испания, Англия) срещу задължението да нападат само “вражески” кораби и да дават “данък плячка”. Или това, че един от предците на рода Кенеди е бил съратник на Ал Капоне. Има, разбира се, изключения, но те са толкова “изключителни”, че спокойно може да се приравнят на печалба от тотото. И това си е логично – капка по капка се създава семейно благоденствие, но не и капитал според днешните понятия.

Накратко, частната инициатива, на която е базиран капитализмът, е хубаво нещо, но и опасно за пътниците в кораба – много са подводните камъни. Добре е да си отварят очите кой е в екипажа и особено кой е на мостика…