Необходимо продължение, провокирано от сериозните въпроси-възражения на razmisli в “Не ви чиститих”.

Отговарям в продължение на темата, защото посоченото ми писание са прочели над 70 души и сигурно в много от тях също са възникнали въпроси и съмнения относно моята позиция, която искам достатъчно категорично (следователно многословно) да изясня.
Същевременно ще се възползвам от случая и ще си позволя да бъда по-рязък в твърденията си – нещо, което не си позволявам често.
Някои неща сигурно ще се повторят от темата ми “Cherche la fame”, но няма как да го избегна, моля за извинение.

Започвам с “празника”. (За мен кавичките са задължителни.)
Какво означава думата “празник” и дали е уместно този ден да се нарича така? Да видим: каква му е целта – истинска и декларирана? Мъжете да изразят своето уважение и добро отношение към жените. Може да промените формулировката, но същността ще си остане.
И сега, признайте си, не усещате ли абсурда на подобен “световен празник”? Та тук не става въпрос за някакво събитие със световно значение на тази дата, което заслужава да бъде празнувано, а става дума за отношение на половината човечество към другата половина. Лично отношение на всеки мъж към определени жени! И това само в един ден от 365 под формата на празник след мощно “напомняне” (което ще рече натиск!) как точно да стане. За какво лично отношение може да става дума след като няма лична инициатива!
И това ако не е чисто мъжка индулгенция, здраве му кажи!

Другата страна на този “празник” е не по-малко абсурдна. Равноправие на жените с мъжете! Кой казва, че жените не са равностойни на мъжете в развитието на човешкия род? Мъжете, нали? Ами щом са осъзнали глупостта си в това твърдение, (че чак и със специален празник го демонстрират) защо просто не вземат да забравят за него?
Всъщност тази история е започнала от неравноправието в заплащането на жените за труда им, но то даже не е дошло от мъжката страна като цяло, а от мъжете богатеещи от чужд труд. Удобен предлог да си удвояват печалбите. Е, борбата срещу това неравноправие от празник ли има нужда или от революция?

Ето затова аз твърдя, че определянето на “празник на жената” всъщност подпечатва мнението за нейната неравностойност. Така казва елементарната логика.
Между другото, днес бях приятно изненадан от съвпадението на моята гледна точка с тази на една жена - http://jenfel.wordpress.com/2008/03/04/8-Март-wtf/

Следващият въпрос, по който не съм бил достатъчно ясен, е за “жената вън от къщи”.
Май ме заподозряхте в привърженик на инфантилното “тя – в кухнята, той – в офиса“. Не, уважаема razmisli, не мисля, че моята съпруга и дъщеря не са (били) добри майки заради това, че са работели извън къщи. Не мисля така а приори и за другите жени и майки. Мисля, че на тях им беше неимоверно по-трудно, отколкото на майка ми, да бъдат такива!
Когато “от неволята” върху жената са стоварени голяма част от мъжките задължения (спечелване на насъщния!) някой да е прехвърлил част от нейните като задължение на мъжа? О, не, мъжът не води борба за равноправие. Жената я води. Тя иска да се признае, че може като мъж да вдига тежко, да управлява сложни машини, да измисля изобретения, да лети в космоса, да управлява други хора, да трупа мускули и се извайва като фина статуетка, да борави с оръжие освен с парфюми, да печели пари – накратко, може всичко, което може (и не може) мъжът. Питам се защо е необходимо. Вие може би имате отговор…

За да престанем да дърпаме чергата насам-натам, трябва да се спрем и да си спомним и огледаме за какво става дума всъщност.
Ето ви го “семейство”. Независимо кой го е създал – Бог или Природата – за какво е било, с каква цел? Не, не от сегашна гледна точка, не от миналия, по-миналия, десет века назад – върнете се съвсем в началото!
Заражда се нов тип живо същество на планетата и започва да се развива благодарение на изключително сполучливата основна “тухличка” – трайно свързване на индивиди от противоположен пол и разпределяне на задълженията им за оцеляване, възпроизвеждане и възходящо развитие на рода като цяло чрез предаване на постигнатото. За кое от тези задължения може да се каже, че е по-важно и кое по-маловажно? Какво печели развитието на човечеството от прехвърляне и замъгляне на задълженията? Какво губи май вече става ясно – като се сетя, че и в най-долнопробния американски екшън все някъде ще се спомене семейството – най-често при прегръдка на оцелели баща и дъщеря… :)

Накрая нещо от “друга гледна точка”, което ми хрумна, докато пишех тези редове. Кога най-напред жената е била обезправена и защо, след като в животинския свят няма подобно нещо? Мислих, мислих каква може да е била първопричината и нищо друго не можах да измисля, освен следното предположение:
В момента, когато човешкия род се е разслоил чрез “обществено положение” (т.е. власт) не по способности, а по други признаци е възникнала необходимост от “компенсация за изпускане на парата”. И, доколкото мъжът тогава се е грижел “какво ще има за ядене днес”, а жената за “бъдещето на рода”, някак привидно основателно той е бил по-важния за живота. Затова и “допинга за самочувстие” е бил за него – и най-смачканият мъж имал утешението, че под него са жените!..
Разбира се, основанията са се менели и развивали – от физически по-слаби (нищо, че доста мъже са яли бой от жени :) ), та до съзиданието, когато Господ направил жената от ребро на мъжа, демек тя е негова собственост. Но линията си оставала. Чак до ден днешен с благосклонно отпуснатия “празник” на жените…
……………………..
Увлякох се в многословие. Уж за да изясня позициите си, ама и в това дали успях никак не съм сигурен. Затова пък забърках солиден тюрлю-гювеч – от съзиданието до американските екшъни… :)
Извинете ме ако съм ви досадил.