Коментари на: Не ви честитих 8-ми март

От: Графът

Графът — Wed, 30 Jul 2008 15:28:29 +0000

What subject do you have in mind?

От: dil okullari

dil okullari — Wed, 30 Jul 2008 11:42:46 +0000

do you know any information about this subject in other languages?

От: Графът

Графът — Tue, 11 Mar 2008 17:01:56 +0000

Уважаема razmisli, сериозни въпроси поставяте. Позволете ми да Ви отговоря в допълнителна тема – необходимо е доста пространно обяснение за да не остане неяснота в мнението ми. А и от уважение към многобройните ми гости, които са прочели това писание и сигурно имат подобни възражения, макар че не са ги написали.
Моля, прочетете “Още за 8-ми март”.
Благодаря на всички за изразените мнения!

От: vladi57

vladi57 — Tue, 11 Mar 2008 11:14:29 +0000

razmisli, моето схващане, а вярвам и това на Графа е, вие жените имате достатъчно задължения, породени от физиологията на човешкото тяло, и неговото битие. Вие трябва да сте напълно освободени от НУЖДАТА да полагате труд по начина, по който мъжете го правят. Ако пожелаете, няма проблеми, и е редно в такива случаи за РАВЕН труд да се получи РАВНО възнаграждение, но поради фундаменталните разлики между мъже и жени (и искам дебело да подчертая – разликите не дават предимство или недостатък на никой от половете, просто ги правят РАЗЛИЧНИ!), равен труд никога няма да се получи!

От: razmisli

razmisli — Mon, 10 Mar 2008 21:00:57 +0000

Исках да добавя, че традицията жените да не работят извън къщи е нова тенденция, започнала да доминира едва през 20 век с появата на една по-голяма средна класа. Преди това жените са работели извън дома си и още как – особено селските, на нивата и другата селска работа. А градските – във фабриките, доколкото ги е имало. Работата извън дома е била повсеместно правило, изключение от което са били само жените от по-горните класи. Може да си представите, че те са били доста малко на брой. За децата се е грижела най-голямата дъщеря на всяко семейство. И забавачки не е имало.

От: razmisli

razmisli — Mon, 10 Mar 2008 20:57:32 +0000

Не знам как се отбелязва Осми март сега в България, но ако е с крайности, помпозни подаръци или с мълчаливо отминаване е много, много жалко. Действително един букет кокичета – и в обикновен ден – е много по-топло отбелязване на каквото и да е от някаква показност.
Съгласна съм, че е дар от съдбата човек да има прекрасна майка. Съкровище, от което може да черпи душа за цял живот. Но защо виждате някакъв конфликт тук с Осми март и настояването за равно заплащане?
Мислите ли, че вашата съшруга и дъщеря не са (били) добри майки заради това, че са работели извън къщи?
Смятате ли, че един мъж също може да бъде истински баща, ако работи 10-12 часа всеки ден?

От: vladi57

vladi57 — Sun, 09 Mar 2008 16:32:03 +0000

С огромно удоволствие прочетох това! В мое лице, Графе, имащ 100%-ов съмишленик! Не съм ретрограден, не съм консервативен „турчин“ – просто написаното, точно по начина който е написано, ни се тика всеки ден в очите, в главите, в душите. Всевъзможни аналитици, социолози, семейни консултанти и пр. самозванци се опитват да намерят всевъзможни „научни обяснения“ за простичкият феномен на залязващото семейство, а той – феноменът е точно това, което пишеш!

На тези, които познавам, празника честитих – изглежда, това им доставя удоволствие. Но, че не е повод за празнуване, съм съгласен!

От: Ели

Ели — Sun, 09 Mar 2008 13:29:29 +0000

Празниците са една интересна тема. 8-ми март, както и св.Валентин са пример за привнесени в нашия календар. Наложили са се, но въпреки това водещ се оказва личният избор да бъдат празнувани или не. Същото важи и за традиционните ни празници, макар и в по-малка степен. Обществото и ценностите, които са ги възприели и наложили, вече не са същите. Много хора искат да празнуват за идеята, а не за формата. Затова ги и преосмислят, което е похвално.

От: Муниконтин

Муниконтин — Sun, 09 Mar 2008 11:19:25 +0000

Благодаря ти!

От: krasi

krasi — Sun, 09 Mar 2008 10:12:47 +0000

Много е хубаво, и ми допада като начин на мислене. Аз също мисля, че семейството, но истинското семейство с уважението между родителите и вниманието и зачитането на децата е това което възпитава. Защото децата се възпитават повече от примера, околкото каквото и да им кажеш или прочетеш. Един ярък пример или авторитет в семейството възпитава ярки и уравновесени личности, които могат да устоят на предизвикателствата в обществото.Аз си мисля, че волю или неволю съм станала една от тези „равноправни жени“, въпреки че винаги си мечтаех да създам идеалното семейство. Мисля си също, че съм успяла да бъда и до дъщеря си, когато е имала нужда от мен. Но това е коствало невероятни усилия, и невярвам, че съм и създала вярната представа за живота, за любовта, за семейството. Въпреки огромното ми желание, многото ни разговори, не бих казала, че съм компенсирала липсата на примера. Така, че отдавна много отдавна си мисля, че борбата за уважение и равноправие малко се е изкривила в друга посока – като липса на отговорност в повечето мъже и като налагане на всяка цена от страна на жените. Просто започна да липсва точно уважението, отговорността, разбирането, финеса, кавалерството, нежността и красотата в отношениета. Всъщност какво се постигна с тази борба – липса на семейството като носител на всички тези ценности, защото както се казва два остри камъка брашно не мелят. Така, че младите хора просто няма от къде да се научат на тях.