Не ви честитих вчерашния празник, уважаеми мои гостенки.

Умишлено.

Преди повече от век вашите предшественички резонно са започнали борба за равноправие. Фактическото положение ги е заставило – трябвало е да работят наравно с мъжете за да оцелява семейството, а им плащали много по-малко. Не защото трудът им е бил по-непродуктивен. Просто печелещите от чужд труд са се възползвали от древния постулат (жените са “второ качество”) измислен от мъжете. Кой може да възрази? Та нали и в християнската религия за същото се говори! Защо мъжете са го измислили (след като в личен план всеки мъж знае и е знаел винаги, че не е така) е друга тема. За всеки случай, вероятно. ;)

Първите протестни митинги в Ню Йорк през 1857 година на жените работещи в текстилните фабрики не са били за изразяване на добро отношение към тях от страна на мъжете, а за равнопоставеност в плащането, намален работен ден и по-добри условия на труд. Полека-лека, като видели мъжете “работодатели”, че тая работа няма да заглъхне и жените няма да мирясат, започнали да завиват, да завиват – докато се стигнало 120 години по-късно (1977 г.) ООН да реши 8-ми март да стане Международен ден за правата на жените. И за мир – все пак жените да не си помислят, че могат даже и един ден да бъдат център на света! (Такова е решението – Международен ден за правата на жените и за мир).

Не зная колко жени е имало в ООН тогава. Не зная и колко жените са се зарадвали (и се радват) на “извоюваната победа” – вие ще кажете, уважаеми жени. Аз лично такива не познавам…

Е, равноправието в работа, политика и т.н. общо взето вече го има – май дойде от самосебеси с развитието на цивилизования свят. И с бързи крачки времето ни води към зараждане на нова борба – за признаване на значението и важността за човечеството на женския труд в къщи!

Не го казвам от оригиналничене. Натрупващите се проблеми за развитието на човешкия род в резултат на “жената извън дома” стават все по-сериозни. И на първо място постъпателното възпитание на поколението. Няма да ви обиждам, уважаеми гости, с пространни разсъждения върху този въпрос. Но ми е странно: защо, след като на всички е ясно значението на “семейната среда”, сериозно не се разисква какво трябва да бъде “това животно”? Даже детските домове ще ги раздробяват в малки къщи за да била обстановката по-близо до “семейната среда”! До коя среда?!? В която жената е “равноправна в труда” с мъжа и двамата ги няма дори физически по 10-12 часа на ден? И в която децата от бебета ги изпращат също навън в “обществена среда” – същата тая, която за сираците считаме вредна!

В бележките под детските ми спомени няколко пъти срещам комплимент, че семейството ми е уникално. Наистина имаше нещо уникално – майка ми никога не е работила навън от къщи! И нито аз и сестра ми, нито моите деца някога са ходили в детска градина! Но тя също си имаше “ник”, с който я наричаха всички близки и познати още от моето детство: мама Ваня…

Колкото до вниманието на мъжете на вчерашния празник…съжалявам, уважаеми мъже, но то отдавна се е изпразнило от съдържание – станало е “колективно мероприятие” на половината човечество, обсебено на всичкото отгоре от търговията!

Как мислите, дали вашата съпруга няма да бъде по-приятно изненадана ако ù занесете китка първи кокичета, купени от някоя баба край която сте минавали, защото знаете, че тя ще им се зарадва? В обикновен, напрегнат ден, на връщане в къщи.

Моята съпруга цял живот помнеше и често споменаваше до края на живота си благодарствените насърчителни думи на баща ми при първото ù сготвено ядене в къщи…
Не ми се сърдете, уважаеми мъже, помислете си.