Коментари на: Книгата – всекидневие от дете

От: „Голямото четене” и ние « Графът

„Голямото четене” и ние « Графът — Tue, 17 Feb 2009 19:32:12 +0000

[...] Може и да не се разчетат трайно и масово хората, ама все ще хвърлят едно око – нали трябва да можеш да кажеш нещо „компетентно” по новото шоу. Книгата вече не е „нелегална”, влезе в публичното пространство, малчуганите чуват за нея („щом такова голямо шоу направиха, значи не е само училищен предмет”), носят книги, вземат книги. Нещо като нова игра стана. А те са важните – книгата е край човека само ако е всекидневие от дете. [...]

От: Графът

Графът — Fri, 04 Apr 2008 05:52:56 +0000

Благодаря, драга Лили! Наистина книгата не може да бъде заместена. Най-малкото затова, че тя отваря вратата на фантазията на четеца.
Много се надявам децата да не престанат да четат. И съм сигурен, че за това ще спомогне и Дара…

От: Лили Спасова

Лили Спасова — Thu, 03 Apr 2008 23:02:56 +0000

Съвременните деца четат разбира се. Казвам го като човек с дълъг опит в работата с деца. Разбира се, че има и такива които не четат. Но това не омаловажава факта, че децата четат. Нищо не може да измести книгата, нито онова вълшебно усещане да я разтвориш, да я почувстваш, да ти замирише на книга – както казвам, да чуеш шум от листата й…Магията на книгата е вълшебство!

Графе, възхищавам се на семейството Ви!

От: Муниконтин

Муниконтин — Thu, 28 Feb 2008 13:44:22 +0000

Не е виновна електрониката. Удоволствието от допира с книгата (във физическия смисъл)се предава от поколение на поколение. Така че, ако детето не усети книгата в ръцете си в най-ранна възраст,никога няма да я усети истински!

От: seeker33

seeker33 — Thu, 28 Feb 2008 13:11:03 +0000

Когато осъзнаем, че от поемането на смляна и филтрирана инфо идваща от ТВ и радио не се обогатяваме, тогава ще се върнем към книгите.

От: to4ka

to4ka — Thu, 28 Feb 2008 12:06:45 +0000

Темата се разисква често и в литературните форуми и преобладава мнението, че съвременните деца не четат. А преди повече ли четяха? Не мисля, съдейки от своите наблюдения днес и от спомените си. А възрастните повече ли четат от децата си? Никак не съм убедена. „И родителите са тези, които не трябва да изтърват влака“ – казвате Вие. Това е невъзможно, ако и самите родители не изпитват необходимост от книги. Нормално е учителите, особено по език и литература, да се тревожат за липсата на интерес към художествената литература. Но в крайна сметка четенето не е нещо задължително, то е удоволствие. Винаги е имало четящи хора и нечетящи такива, които се вълнуват повече от други удоволствия. За да си читател, също се изисква дарба, и няма нищо фатално в това, че не всеки я притежава. Приемаме, че е естествено всеки човек да чете. Но когато бях малка, смятах, че е естествено и всеки да свири на някакъв инструмент, обаче се оказа, че е точно така. Твърди се, че в Западна Европа хората четат много повече, като се вземат предвид продадените тиражи. И в това не съм особено сигурна, защото говори повече за навика да се купуват книги, отколкото да се чете. С една дума – да не драматизираме – мрежата не уби книгата – поне засега:)

От: Муниконтин

Муниконтин — Thu, 28 Feb 2008 11:53:13 +0000

Пак казвам: БЛАЖЕНИ СА ТЕЗИ, КОИТО СА ИМАЛИ Р О Д И Т Е Л И!

От: Графът

Графът — Thu, 28 Feb 2008 11:20:26 +0000

Разбирам Ви, Лидия. Довечера или утре сутрин ще напиша нещо за четенето.
………………..
astilar, миналото време е защото случките са от миналото. Четенето не е – и сега си върви с пълна сила!
Точно затова говоря и аз – че да се учи да чете човек дори във възрастта на ученичеството е вече доста късно. И родителите са тези, които не трябва да изтърват влака – в мнението преди Вас Лидия точно за такива случаи говори.
Ще продължа тази тема.

От: astilar

astilar — Thu, 28 Feb 2008 10:03:56 +0000

Малко ме натъжава този текст, Графе. Вероятно, заради употребата на минало време.
За да разглеждаш книги, а по-късно и да ги четеш, някой трябва да ти покаже как става или да видиш някой друг (родител, например) да чете, или да има книги в дома ви, или най-малкото да ти подари книга. Има много деца, които въпреки активната си познавателна способност не четат. Способността си остава, но се насочва в някаква друга посока, просто защото примера за поведение на родителите си, който следват не е описания във Вашия текст. Тези деца са посредствени без натиск (лично мнение). Натиск да бъдеш посредствен се оказва върху децата, които четат и това ги отличава от връстниците им. Започват да ги наричат „читанки“, „зубъри“, „натегачи“ и те имат два пътя – да останат изолирани от игрите на другите или да се поддадат на натиска и да станат посредствени. За това, струва ми се говори Лидия в поста, който цитирате.

От: lyd

lyd — Thu, 28 Feb 2008 08:47:30 +0000

Графе, твоето семейство е сред малкото привилегировани семейства в тая страна. Казвам ти го като учител, който отдавна работи с най-амбициозните деца региона – тези, които искат да спечелят стипендии в Америка. Повечето от тях, макар и растящи в семейства на дипломирани висшисти, не са се научили да четат. Всяка седмица , когато се видим с тях, говоря за четенето – по различни начини, в различни перспективи, пиша в блога, който се очаква да четат във връзка с работата ни и съм уморена от всичко това и твърде притеснена какво ще се случи не само с тези деца, но и с нацията като цяло. Ето ти един текст, който съм писала за тях: http://c00ledge.wordpress.com/2007/02/25/avoid-reading/