<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:georss="http://www.georss.org/georss" xmlns:geo="http://www.w3.org/2003/01/geo/wgs84_pos#" xmlns:media="http://search.yahoo.com/mrss/"
		>
<channel>
	<title>Коментари на: От гледане файда няма</title>
	<atom:link href="http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/</link>
	<description>Един дядо в нета... :)</description>
	<lastBuildDate>Mon, 14 Dec 2009 22:40:46 +0000</lastBuildDate>
	<generator>http://wordpress.com/</generator>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
		<item>
		<title>От: Графът</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-343</link>
		<dc:creator>Графът</dc:creator>
		<pubDate>Mon, 03 Mar 2008 06:46:19 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-343</guid>
		<description>Според мен, не само защото е по-близо - тя може да се гушне във Вас и докато гледате телевизия. Вие сте първия и безапелационен “учител” – от раждането всичко, което идва от Вас, с Вашия глас, е единственото сигурно нещо. Затова, дори когато се научат да четат, предпочитат майките им да им четат.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Според мен, не само защото е по-близо &#8211; тя може да се гушне във Вас и докато гледате телевизия. Вие сте първия и безапелационен “учител” – от раждането всичко, което идва от Вас, с Вашия глас, е единственото сигурно нещо. Затова, дори когато се научат да четат, предпочитат майките им да им четат.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: astilar</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-342</link>
		<dc:creator>astilar</dc:creator>
		<pubDate>Mon, 03 Mar 2008 00:14:12 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-342</guid>
		<description>&quot;Много сме, ама сме пръснати&quot; - казва баща ми. :)
Дъщеря ми носи книгата, води ме за ръка, посочва ми къде да седна - &quot;Четем, мама&quot;. Фон от телевизор или филм има, но четенето е по-важно (вероятно, защото така е по-близо до мен)</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>&#8222;Много сме, ама сме пръснати&#8220; &#8211; казва баща ми. <img src='http://s.wordpress.com/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /><br />
Дъщеря ми носи книгата, води ме за ръка, посочва ми къде да седна &#8211; &#8222;Четем, мама&#8220;. Фон от телевизор или филм има, но четенето е по-важно (вероятно, защото така е по-близо до мен)</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Графът</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-341</link>
		<dc:creator>Графът</dc:creator>
		<pubDate>Sun, 02 Mar 2008 04:54:14 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-341</guid>
		<description>insomnia1304, чудесно е, че ни припомнихте думите на Джордж Гарлин! Всяко изречение е точно обобщение и истинско послание.
Вик-призив от душата на истинските нормални хора – “Хора, осъзнайте се!”
Честита Баба Марта и от мен! Бъдете всички здрави – физически и душевно!</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>insomnia1304, чудесно е, че ни припомнихте думите на Джордж Гарлин! Всяко изречение е точно обобщение и истинско послание.<br />
Вик-призив от душата на истинските нормални хора – “Хора, осъзнайте се!”<br />
Честита Баба Марта и от мен! Бъдете всички здрави – физически и душевно!</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: insomnia1304</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-340</link>
		<dc:creator>insomnia1304</dc:creator>
		<pubDate>Sat, 01 Mar 2008 18:09:39 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-340</guid>
		<description>НАКРАТКО

   ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ,А С МОМЕНТИТЕ ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
                         Джордж Гарлин


   Когато съпругата на Джордж Гарлин починала,Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно
изразителна статия - толкова уместна и днес,в епохата след 11 септември.

   Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи. Харчим  повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но по-малко здраве.

    Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде уморени,ЧЕТЕМ ТВЪРДЕ МАЛКО,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си.Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

   Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща.

   Пречистихме въздуха,но замърсихме душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си.Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме,но не и да чакаме.Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.

   Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко - възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време,в което има много на витрината,но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете &quot;изтриване&quot;.

   Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва стотинка.

   Запомнете и казвайте &quot;обичам те&quot; на любимите си,но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.
 
   Защото животът не се мери с броя вдишвания,които правим,а с моментите,които спират дъха ни.

   ЧЕСТИТА БАБА МАРТА И НА ВСИЧКИ ВАШИ ГОСТИ Г-Н КОНСТАНТИНОВ И ЗДРАВЕЙТЕ!!!</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>НАКРАТКО</p>
<p>   ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ,А С МОМЕНТИТЕ ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!<br />
                         Джордж Гарлин</p>
<p>   Когато съпругата на Джордж Гарлин починала,Гарлин &#8211; известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години &#8211; написал тази невероятно<br />
изразителна статия &#8211; толкова уместна и днес,в епохата след 11 септември.</p>
<p>   Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи. Харчим  повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но по-малко здраве.</p>
<p>    Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде уморени,ЧЕТЕМ ТВЪРДЕ МАЛКО,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си.Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често.</p>
<p>   Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща.</p>
<p>   Пречистихме въздуха,но замърсихме душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си.Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме,но не и да чакаме.Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.</p>
<p>   Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко &#8211; възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време,в което има много на витрината,но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете &#8222;изтриване&#8220;.</p>
<p>   Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва стотинка.</p>
<p>   Запомнете и казвайте &#8222;обичам те&#8220; на любимите си,но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.</p>
<p>   Защото животът не се мери с броя вдишвания,които правим,а с моментите,които спират дъха ни.</p>
<p>   ЧЕСТИТА БАБА МАРТА И НА ВСИЧКИ ВАШИ ГОСТИ Г-Н КОНСТАНТИНОВ И ЗДРАВЕЙТЕ!!!</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Графът</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-339</link>
		<dc:creator>Графът</dc:creator>
		<pubDate>Sat, 01 Mar 2008 11:57:06 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-339</guid>
		<description>Не, batpep, не е! Точно защото е твърде мъничко.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Не, batpep, не е! Точно защото е твърде мъничко.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: batpep</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-338</link>
		<dc:creator>batpep</dc:creator>
		<pubDate>Sat, 01 Mar 2008 08:48:23 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-338</guid>
		<description>не знам за вас, но аз гледам да давам пример на детето си, въпреки че още е твърде мъничко. опитвам се да го накарам да си седне на задничето до мене и да разтворим заедно книжки. опитвам се да накарам майка му поне по време на рекламите да изключва гнусния телевизор. опитвам се да му покажа, че картинките в книжката са по-добри от тия, които крякат на монитора...

..но ми се струва, че това е кауза пердута</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>не знам за вас, но аз гледам да давам пример на детето си, въпреки че още е твърде мъничко. опитвам се да го накарам да си седне на задничето до мене и да разтворим заедно книжки. опитвам се да накарам майка му поне по време на рекламите да изключва гнусния телевизор. опитвам се да му покажа, че картинките в книжката са по-добри от тия, които крякат на монитора&#8230;</p>
<p>..но ми се струва, че това е кауза пердута</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Графът</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-337</link>
		<dc:creator>Графът</dc:creator>
		<pubDate>Fri, 29 Feb 2008 21:52:43 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-337</guid>
		<description>Така е, г-н Апостолов, за съжаление. Някога хората са работели за да живеят – затова е било достатъчно мъжът да работи за да храни семейството. Сега живеят за да работят – затова вече упорито се втълпява, че е най-добре да се работи поне на две места...</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Така е, г-н Апостолов, за съжаление. Някога хората са работели за да живеят – затова е било достатъчно мъжът да работи за да храни семейството. Сега живеят за да работят – затова вече упорито се втълпява, че е най-добре да се работи поне на две места&#8230;</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Апостол Апостолов</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-336</link>
		<dc:creator>Апостол Апостолов</dc:creator>
		<pubDate>Fri, 29 Feb 2008 16:19:48 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-336</guid>
		<description>Заетостта, заетостта е убийствен фактор. Напоследък на мога да се срещна с познати, приятели и роднини, защото всичките са страшно заети. Някои работят дори на три места. 

За всичко това ще платим една много висока цена- ще платим със здравето си, с възпитнанието на децата, с липсата на обща култура и т. н.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Заетостта, заетостта е убийствен фактор. Напоследък на мога да се срещна с познати, приятели и роднини, защото всичките са страшно заети. Някои работят дори на три места. </p>
<p>За всичко това ще платим една много висока цена- ще платим със здравето си, с възпитнанието на децата, с липсата на обща култура и т. н.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Муниконтин</title>
		<link>http://vascont.wordpress.com/2008/02/28/fayda/#comment-335</link>
		<dc:creator>Муниконтин</dc:creator>
		<pubDate>Fri, 29 Feb 2008 07:34:30 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://vascont.wordpress.com/?p=115#comment-335</guid>
		<description>Прав си, Графе, и аз съм с теб!</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Прав си, Графе, и аз съм с теб!</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>
