Продължение на разсъжденията за книгите.
Всички имат подръка примери, когато деца на просветени, образовани родители изобщо и не помислят да четат.
Съвсем права е и to4ka в мнението си под “Книгата…”, а и останалите, които подхождат от различни страни към въпроса.
Място за униние и безнадеждни изводи според мен няма. Достатъчно е да си спомним, че това е проблем на напредналия свят кажи-речи откак съществува книгата. Даже политически движения с такава насоченост е имало – просвещението ще подобри живота на хората.
Ако има някакви успехи по отношение на четенето веднага идва на дневен ред какво се чете. И така до края на света. 
Специално за съвремието у нас трябва да се има предвид и нещо друго – вълните на масовата “мода”. И това го има и не е за подценяване. Например, навремето след период от пълно игнориране на класическата музика дойде период на силен интерес и препълнени концертни зали. Или друг, нашенски пример – през 50-те години на миналия век от всеки 5 деца 4 учеха акордеон в детски школи!
Затова се отказвам от думите си за изтървания влак – прекалено са буквални и категорични (или-или). Истина е, че индиректното “насочване” към книгата от бебе е идеалния случай. Но това не означава, че след това “знаещите” трябва да вдигнат ръце и се откажат. Пример е борбата на Лидия в това отношение.
Настоящето продължение пиша заради по-частен случай, който на практика обаче никак не е безобиден. А в мотивите ми, разбира се, пак малко философстване (сега ми е паднало! ). Ето какво имам предвид:
Заетостта на родителите е нещо, което даже не намираме за нужно да споменем – то се разбира от самосебеси. Затова пък сме безкомпромисни по отношение на техните задължения към отрочето. И не питаме има ли баба на разположение – да разказва и чете в нашия случай. А за това, че в съвременността ни трябва не баба (и те са заети служебно 
), а прабаба, изобщо пък не се сещаме!
Е, добре! Някои родители по-лесно ще продължат семейната възпитателна традиция – вечер като седнат край масата ще му сипят на малкото малко винце най-напред, пък по-после и ракийка; ще теглят една пиперлия по адрес на някого; ще направят един многозначителен коментар за някоя “мацка” от екрана и порцията възпитание е изконсумирана…
Ама тия, образованите, от които най-много се възмущаваме? Демек, знаят пък нехаят!
Не сме прави, те не са безотговорни – като ги пече огъня от всички страни търсят изход. И го намират от висотата на образоваността си – в напредъка на техническата цивилизация. На детето трябват приказки – доскоро телевизията беше насреща, сега възпитателните възможности са още по-богати, кеф ти видео, кеф ти компютър. Не някакви прости приказки, ами филми – рисувани и игрални! От “най” до “по”. Така де, в кой век сме, няма да учим децата да пишат с паче перо, я!
Да не развихрям повече литературните си способности, мисълта ми ви е ясна. Време е за философстване.
Равностойно ли е четенето на книги с гледане на екранизирани истории? При днешните възможности последните не са ли нещо несравнимо повече от това, което четенето може да даде?
Не е сложен отговорът. И във вашите мнения го има.
Не само, че не е равностойно, но изобщо няма място за сравнение!
Написал е авторът една история, в която, дори да е реална, има частици от неговата фантазия. Нали за да я напише е искал да каже на другите нещо с нея.
Чете читателят и я обработва със своята фантазия. Вижда нещо “свое”, по-различно. Всеки! Дори авторът не знае, че го има в неговото произведение. Никой друг не може да свърши тази работа вместо читателя. Защото другия също има своя си фантазия, чете по своему, и той е читател.
Затова няма място за сравнение. Това, което гледате, е прочетено от друг. Вас там ви няма. Няма и място за вашата фантазия.
Но човешката фантазия без работа не може да стои. Без нея човекът дори животно не е – и животните имат фантазия. Като не ù възлагате задачи по същество, тя ще си намери странични занимания. Ако имате късмет добре, ще са приемливи, дори много добри може да се случат. Ако не…
Това е.
Филмите, които гледат хората са нечии. Книгите, които четат, са ничии, защото са на всеки поотделно.
От гледане файда няма, четене му е майката!
____________________
Тия мисли не са ми от вчера в главата, даже съм ги писал при повод. Бях решил, че ще ги напиша тук още като писах “Книгата…”. А днес за малко да се откажа, след като прочетох текста на Лидия от връзката, която даде в мнението си. Заради еднаквостта на разбиранията, макар и различно предадена – моето тук става като парафраза на нейното! (“in order to get anything from reading, you have to think and imagine. TV does most of the thinking and almost all the imagining for you.”)
После премислих – вече се познаваме, няма да ви минат лоши мисли за плагиатство по мой адрес…
А това си има и своя +: щом двама различни хора независимо един от друг мислят по един и същ начин по един проблем, то вероятно има заек в този храст…
Двама ли казах? Хе, ами seeker33 (“Когато осъзнаем, че от поемането на смляна и филтрирана инфо идваща от ТВ и радио не се обогатяваме, тогава ще се върнем към книгите.”), ами другите…
Много сме!
RSS - Posts
29 февруари, 2008 в 9:34 am
Прав си, Графе, и аз съм с теб!
29 февруари, 2008 в 6:19 pm
Заетостта, заетостта е убийствен фактор. Напоследък на мога да се срещна с познати, приятели и роднини, защото всичките са страшно заети. Някои работят дори на три места.
За всичко това ще платим една много висока цена- ще платим със здравето си, с възпитнанието на децата, с липсата на обща култура и т. н.
29 февруари, 2008 в 11:52 pm
Така е, г-н Апостолов, за съжаление. Някога хората са работели за да живеят – затова е било достатъчно мъжът да работи за да храни семейството. Сега живеят за да работят – затова вече упорито се втълпява, че е най-добре да се работи поне на две места…
1 март, 2008 в 10:48 am
не знам за вас, но аз гледам да давам пример на детето си, въпреки че още е твърде мъничко. опитвам се да го накарам да си седне на задничето до мене и да разтворим заедно книжки. опитвам се да накарам майка му поне по време на рекламите да изключва гнусния телевизор. опитвам се да му покажа, че картинките в книжката са по-добри от тия, които крякат на монитора…
..но ми се струва, че това е кауза пердута
1 март, 2008 в 1:57 pm
Не, batpep, не е! Точно защото е твърде мъничко.
1 март, 2008 в 8:09 pm
НАКРАТКО
ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ,А С МОМЕНТИТЕ ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
Джордж Гарлин
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала,Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно
изразителна статия – толкова уместна и днес,в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи. Харчим повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но по-малко здраве.
Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде уморени,ЧЕТЕМ ТВЪРДЕ МАЛКО,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си.Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха,но замърсихме душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си.Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме,но не и да чакаме.Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко – възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време,в което има много на витрината,но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване“.
Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те“ на любимите си,но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания,които правим,а с моментите,които спират дъха ни.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА И НА ВСИЧКИ ВАШИ ГОСТИ Г-Н КОНСТАНТИНОВ И ЗДРАВЕЙТЕ!!!
2 март, 2008 в 6:54 am
insomnia1304, чудесно е, че ни припомнихте думите на Джордж Гарлин! Всяко изречение е точно обобщение и истинско послание.
Вик-призив от душата на истинските нормални хора – “Хора, осъзнайте се!”
Честита Баба Марта и от мен! Бъдете всички здрави – физически и душевно!
3 март, 2008 в 2:14 am
„Много сме, ама сме пръснати“ – казва баща ми.
Дъщеря ми носи книгата, води ме за ръка, посочва ми къде да седна – „Четем, мама“. Фон от телевизор или филм има, но четенето е по-важно (вероятно, защото така е по-близо до мен)
3 март, 2008 в 8:46 am
Според мен, не само защото е по-близо – тя може да се гушне във Вас и докато гледате телевизия. Вие сте първия и безапелационен “учител” – от раждането всичко, което идва от Вас, с Вашия глас, е единственото сигурно нещо. Затова, дори когато се научат да четат, предпочитат майките им да им четат.