Разсъждения по повод “Натискът да бъдеш посредствен” на Lyd (http://lydblog.wordpress.com/2008/02/24/mediocrity-pressure/)

Желанието за самоусъвършенстване е присъщо на живите същества. В него е заложено възходящото развитие – чрез индивида към рода. Затова то има първостепенно значение за живота.
Следователно, щом го има “по рождение” задачата е съвсем в началото да се определя точната положителна насока – както във всяко нещо, така и тук са възможни погрешни отклонения. Които, в случаи, когато се “масовизират”, могат да направят доста “бели”.
“В началото” означава наистина в началото – спомням си съобщение във вестник New York Times от миналото лято за изследвания на детски психолози от университета на Ню Йорк, резултатите от които показват, че на 7-месечна възраст детето вече има силно активна познавателна способност, детският мозък е в състояние да анализира неизвестни речеви конструкции. Ами тогава, още като родите своето дете трябва да започнете да го готвите за “натиска”, за който говори Lyd!

След това самодейно философско въведение (:)) ще разкажа нещо, което според мен също кореспондира с темата.

У нас книгата си е била нещо естествено – още от моето детство. Никога не си спомням да й се е обръщало специално внимание (“Трябва да се четат книги”) – не е ставало нужда. Винаги е имало много книги в къщи, а сега е направо бедствено положение – при наличие на стена и половина (до тавана плътно) библиотека, където и да отвориш започват да падат книги. :) Даже от шкафа за обувки в антрето. И пианото е затрупано с тях.

Как съм се научил да чета не помня, естествено. Но ще разкажа как се научиха дъщеря ми и после внукът ми.

Традиционно, в семейството ни се започва четене на приказки даже преди да настъпи “пикът на интелектуалната активност”, както пишеше в New York Times. :) И винаги това е бил най-сигурният безотказен начин да се “залиса детето”, да се ангажира вниманието му. (Тук му е мястото да си помислим сериозно защо, след като уж нищо не разбира още?). Съвсем логично идва и моментът, в който “четците” започват да не достигат на “слушателя”. ;)

Първа дъщеря ми поведе крак – много преди да стане време да я учим да чете, тя започна да подпитва за тая, за оная буква и майка ми се принуди (“а бе, рано ù е още”) да я научи на азбуката, след което тя без “допълнителни уроци” си започна да чете и реши въпроса.

Абсолютно същата схема (без подсказка!) приложи и внукът ми. При това той научи азбуката почти самостоятелно преди да навърши 5 години. И също започна веднага да чете – явно затова я научи. ;)

“Препоръчителен подбор на книги” е непознато нещо още от моето детство. Детските книги си бяха на едно място, но редом със “сериозните”. Чети каквото искаш, щом ти е интересно.

Така дъщеря ми стана “Точица” на 5 и кусур години (“Антон и Точица” ;) ) и по същото време игра в новогодишна телевизионна пиеса по произведения на Джани Родари…
…………..
След завършване на училище по изкуствата дъщеря ми влезе успешно да следва славянски филологии в Университета без частни уроци и разработени теми. Сама си се готвеше. Година по-късно моя колежка ми се разсърди, че не ù давам готовите теми по български за нейната дъщеря… :)

След завършване основно образование в редово софийско училище, без уроци по литература и само с английски от Алианса, внукът ми се класира в тройката на Класическата гимназия, беше класиран и в английската и, в крайна сметка, влезе в Американския колеж (там той сам реши “да опита” в последния момент и всички в къщи бяхме убедени, че няма да стане; решаващо за влизането му се оказа есето!) и го завърши много успешно.
…………….
Аз съм убеден, че последните два факта са пряко следствие от начина, по който се научиха да четат!
И резултат от факта, че на бебетата в нашето семейство започваме да четем преди “пика им на интелектуална активност”… :)
И че всички ние четем и никога не е ставало въпрос, колко е полезно да се чете… :)

В заключение: сигурно и двамата са имали (както и аз в детството си) моменти на неудовлетворение от “мястото си в детското общество”. Но съм сигурен, че те никога не са ги свързвали с неудовлетвореност от себе си като личност. А това вече е достатъчна гаранция, че “натискът” няма да те отклони към кухо подражателство и да те забута в глуха линия.