Коментари на: Макет на училището

От: Графът

Графът — Sat, 03 May 2008 09:24:49 +0000

Туткалът не е един вид – има костен, кожен, даже рибен (който е течен ако не се лъжа). Не е само лепило, той участва в много съставки, вкл. за импрегнация на дърво срещу горене и в грунда на платната за картини. Изобщо е много универсален – даже техника за боядисване на яйца имаше едно време.
Порових в интернет, не ми се вярваше да не се произвежда. И открих списък на 10-те най-големи предприятия в Габрово – на 10-то място е “Лъв” ЕАД – производство на меки кожи, кожени изделия и кожен туткал. Сигурен съм, че и предприятия за костен туткал има. Но със сигурност се продава в по-специализирани магазини.

От: Svetlina

Svetlina — Sat, 03 May 2008 08:44:46 +0000

Вече не го произвеждат. Нарича се още „костно лепило“ – познай от какво се прави Идея си нямам зщо са го спрели, ама много ме е яд. А, забравих да кажа, че си нямам идея и как се прави. Ама дядо ми беше дърводелец, а майка ми – учителка и от съвсем мъничка харесвам трите аромата: дърво, туткал, хартия. Сега мога да добавя към тях и мириса на дъжд и поляна, но май вече бягам от темата…

От: kenkal

kenkal — Sat, 03 May 2008 07:43:12 +0000

Чудесно! И в това сътрудничество с баща Ви сте общували! Нещо, което днес е модерно да казваме, че липсва, но не осъществяваме.
Тези проекти, в които родителите помагат (а не изпълняват те в службата!!!) остават като мил спомен и пълноценен опит в съзнанието на децата.
А как се прави туткал, всъщност? Ние в училище го използвахме, но учителят по трудово само го топлеше (ако се не лъжа).
И решението със спиците в стените много ми хареса – инжинерната мисъл си е инжинерна!

От: astilar

astilar — Wed, 20 Feb 2008 21:58:22 +0000

Благодаря! Дано бъдем и ние такива родители, за да ни помнят децата ни с любов.

От: to4ka

to4ka — Wed, 20 Feb 2008 21:11:08 +0000

Ааа, муниконтин, и моите са също толкова страхотни! Дори по, но хайде да не сравняваме;)

От: Графът

Графът — Wed, 20 Feb 2008 11:16:28 +0000

За съжаление, досега не съм попаднал на снимка на училището, а макетът със сигурност няма.
С удоволствие ще прочета и Ваши спомени, вече съм сигурен, че ще са интересни!
…………
Спокойно ми пишете на „ти“ и не се смущавайте от моето „Вие“ – въпрос на навик.

От: Svetlina

Svetlina — Wed, 20 Feb 2008 09:30:49 +0000

А нямаш ли още някоя антична снимка, че да видим я училището, я макета?
Както казваш ти/вие: в скоби: аз дълго време исках да си направя едни кукли, но ми беше нужен туткал. В момента не го произвеждат и преобърнах света, но намерих мъничко. Слава на дърводелците-любители, чиито шкафове просто са бездънни!
Аз пък трябваше в 10 или 11 клас да правя открит урок и си избрах да изработя макет на сукцесия. Даже и не ми хрумна глина и гипс. Направен е от кутии от прах за пране, тоалетна хартия, брашно, клонки, пластелинени животни и естествено гвоздеят на програмата – хартиени птички, танцуващи под черна ръкавица. За съответния проект аз и съученичката, която всъщност изнесе цялата нАучна тежест, получихме по 3 шестици. Две получават най-добрите според г-жата, а третата е гласувана от класа.
Тея твои спомени така ме размислиха, че не се учудвай, ако скоро видиш подобен пост и в моя блог Продължавай да ме радваш така!