Ще разкажа и тая история за да приключа засега с циганската тема.

Преди десетина години една сутрин излязохме доста рано на разходка с Кольо (ние поначало си бяхме ранобудни :) ). В градината нямаше още никой. По едно време видях на разстояние пред нас дребен човек, очевидно клошар, да проверява кошчетата. Помислих си, че сигурно е гладен и търси остатъци от храна. Настигнахме го и аз попитах: “Гладен ли си?”. Той ме погледна стреснато и не ми отговори. “Вземи, отиди да си купиш нещо за закуска”. Той взе колебливо левчетата и тръгна забързано.

След няколко дена отново се появи, като очевидно ни изчакваше. Реших да му дам пак, но да приключа с това (нещата влизаха в друга плоскост ;) ) – и започнах да бъркам в джоба си за стотинки. Той видя и отдалече ми замаха “не, не”. Като дойде ми каза: “Не искам пари, може ли да повървя с теб да си поприказваме”. Да си призная, бях много изненадан.

Повървяхме, поразпитах го, той с удоволствие ми отговаряше. Оказа се, че е циганин. Млад човек, двайсетина годишен, дребен и слаб. Полуграмотен. Баща нямал, семейството му е голямо, майка му едвам изхранва малките. Даже за спане няма място за всичките и той се прибира да спи само в много големи студове. Изхранва се като събира хартия, бутилки, понякога свършва работа в някои магазини, където вече го познават.

Типичен клошар, нетипичен циганин.

Така се започна. Той се появяваше сутрин 2-3 пъти седмично за разходка и разговор. Един-два пъти му намерих работа – да почисти мазе и таван на мои познати, да помогне при пренасяне. Бяха доволни, съвестно я свършил.
При разходките го черпех кафе (друго отказваше, явно не искаше да има меркантилна нотка в отношенията ни) от градинските кафенета.

Една сутрин го гледам, сияещ. “Аз сега искам да купя кафетата” ми казва. “Да не си забогатял” смея се аз. И тогава той ми разказа следната история.

Обикалял кошчетата около Руски паметник да събира хартия. Като взел една кутия от бонбони усетил, че има нещо в нея. Отворил я – близо триста лева! Дотук нищо особено – късмет. Но внимавайте по-нататък! Предавам точно неговия разказ.

Досетил се, че това сигурно са събирани пари малко по малко на някой беден възрастен човек. И, понеже се познавал с вестникаря от будката редом, отишъл при него, разказал му за парите и оставил кутията – ако попита някой вестникарят да му ги даде. Пет дена стояли, след това вестникарят му казал да ги вземе, негов късмет са. И той беше много щастлив – толкова пари накуп не беше виждал изобщо. По-голямата част дал на майка си, изкъпал се в обществена баня и се подстригал, и сега ме черпи кафе! Какво повече може да иска човек от живота!

От време на време говорим за човешки ценности…

Една година преди да почине Колчо, той престана да се появява. Оттогава не съм го виждал. Много се надявам, че си е намерил работа и си е устроил поне малко живота. Искрено му го желая!
_________________________
Понеже приключвам, да дам обяснение защо използвам “цигани”, а не “роми”.
Първо, защото за мен “циганин” не е обидна дума.
Второ, защото така съм свикнал.
Трето, защото не съм убеден, че самите цигани държат да ги наричат роми (да не говорим, че би трябвало думата да е “ромА”).