Винаги съм се питала дали запазването на същността е добро, лошо или неутрално. Понеже в работата си се докосвам до различни култури и цивилизации, прави ми впечатление как идентичността на една група се създава до голяма степен изкуствено, а запазването и е въпрос на комбинация на обстоятелства. Например финикийците, които са ми любими. Невероятно изобретателни и умни, умели в преживяването (survival), търговци създали свои местенца навсякъде по Средиземноморието, успявайки да съжителстват мирно с местните, понеже намеренията им са били само търговски, а не завоевателни. Но идентичността им се е загубила, докато на войнствените римляни, „грабители“ на чужди изобретения и идеи, се е запазила. Защо? И важно ли е това за нещо в края на краищата? Всички тези племена не са изчезнали, всички са имали поколение на което са предали гените си и до голяма степен идеите си, но не непременно това поколение е запазило сърцевината на идентичността си. Разбира се, и римляните до голяма степен са променили почти всичко около себе си, и поминъка си, и религията си, но са запазили идентичността си до голяма степен; във всеки случай, различни нации се чувстват техни наследници. Докато умните и оправни финикийци не са го направили; знанията им са се предали по-нататък не само на тяхното поколение, но и на други народи, но самите те като корен нямат непрекъснато продължение. Кое е важно и доколко е важно това за отделния човек и за отделната нация, не знам. Има ли значение, че българите сме забравили някакви свои древни корени? Че днес сме смес от различни народи? Може би ако непроменимата идентичност носеше някакво знание, което би помогнало за еволюцията, тогава запазването и би било положително. Но ако допринася за това групата да бъде преследвана заради различността си в държавата, в която се намират, тогава не е положително. Например филмът „Време разделно“ (когото не мога да понасям иначе за манипулативността си и измисления си историцизъм) в един момент поставя въпроса „Доколко е важно да запазиш идентичността си и да умреш, или да я промениш и да оживееш?“, без да дава отговор. За мен същността като групова идентичност е чисто човешко (цивилизационно) качество и още не съм открила значението му.