Съседната ни кооперация има дворче, през което се излиза на улицата. Там редовно живеят по няколко котки. Пътят ни за разходка с Кольо минаваше от там и на него много му се искаше “да осъществи контакт”. :) Беше наясно, че се плашат ако се втурне, затова само се спираше да ги гледа. Последната година бяха се сприятелили с една котка, тя редовно чакаше по време, когато минаваме. Но не му позволяваше да я доближи много – изсъскваше леко и той се спираше.

Двайсетина дена след смъртта му сънувах една нощ, че си говорим и той ме пита “Къде ми е котето?”. Разправям сутринта и се оказва, че и дъщеря ми е сънувала почти същото.

Няколко дена по-късно моя приятелка ми се обажда и ми казва, че ще ни подари персийско коте – за себе си го гласяла, но като знае в какво състояние сме в къщи… Котето още не беше родено, но дъщеря ми някак естествено го кръсти Мили и го очакваше с нетърпение. И когато дойде при нас никой и през ум не му мина, че може да не е Мили… Доста месеци минаха, докато се разбра, че е Милчо!

Не зная много за навиците на котките, но ми се струва, че той още с идването си (на 2 месеца) придоби някои черти на Кольо. През нощта предпочита да спи направо върху мокета в моята стая точно на същото място, където спеше Кольо. През деня обича да лежи на прага на една от стаите, от където може да контролира движението в целия апартамент. На нашето излизане от къщи денем не обръща внимание, но ако някой го няма вечер преживява, търси го, сърди се и се успокоява чак когато всички се съберат. От друга страна се ориентира, когато зет ми замине за няколко дена и го приема спокойно – но го посреща с голяма радост като се върне.

Кучето ни от години не лаеше в комуникацията си с нас, а артикулираше звуци, с които много сполучливо обясняваше какво иска. Е, и Милчо вече го прави! Не може да се сбърка дали иска да се гоним из къщи, дали се сърди, че някой е излязъл по никое време или трябва бързо да се отвори вратата, че има зор за тоалетна. А “мама” така ясно (и неустоимо интонационно!) произнася, че няма начин дъщеря ми да не реагира веднага, даже и да спи в затворената стая… :)
Интересно е, че и при кучето, и при котето се оказа най-лесно и точно да налучкат как да казват “мама”. С всички интонационни варианти като нас – призивни, гальовни, възмутени, виновни…

Ами какво да се прави, щом хората не могат да се научат да говорят кучешки и котешки, ние като по-умни учим човешки! :)

Между другото, Милчо май се увлича и по дъновизма! :) Апартаментът ни е чист изток – запад и сме на висок етаж. Та когато е ясно времето, Милчо сяда на задното облегало на креслото пред източния прозорец на разсъмване и наблюдава внимателно хоризонта докато слънцето се покаже.
Казват било много полезно за доброто настроение през деня…

Ето такъв дойдох в къщата на Кольо.

dscf0374.jpg

dsc08575.jpg

Много удобна поза за почивка! :)

dsc08593.jpg