С фотоапарат преди 70 години понеделник, фев 4 2008

Много ли са, малко ли са 70 години сами преценете…
Желанието ви да продължа спомените си от детинство, драги гости, ми е много приятно. С удоволствие ще го изпълня. Така и вие ще добиете една малка бегла представа (през очите на едно дете) за живота преди 70 години. Ще се учудите колко е мръднало напред човечеството за това време в техническо отношение.
Използвам случая: записвайте сега дори обикновени неща – като напр., “днес записах на диск”. Нищо чудно след трийсетина години да трябва да обяснявате на безплътните гости, насядали около вас, какво значи “записах на диск”, а нищо чудно и какво е това “интернет”…
Започвам със снимките на орела. За съжаление, те са само тези плюс още една, която съм снимал аз и в напрежението да не изпусна от кадър баща ми съм отрязал главата на орела.

Но снимки от онова време има още. Затова най-напред за “техниката”, с която е снимано.

Въпросният фотоапарат все още съществува, но се оказа невъзможно да го изровя за да ви го снимам в подробности. Затова ви го показвам само за обща представа на снимки, където го проучва Точица. (Тя от бебе предпочиташе да играе със сериозни неща, а не с някакви си детски играчки! ).
Фокусирането ставаше с разтегляне напред меха – на основата имаше някаква разграфена скала. Какво хваща обектива се виждаше на онова малко купче с лупа. Какви скорости имаше не помня. Най-сигурно беше да се снима от триножник (имахме сгъваем такъв), но затова пък нямаше самоснимачка, та баща ми беше приспособил начин да дръпне конец за да можем да се снимаме всички. На снимките в папратта се вижда конеца. Снимаше на филм 6 на 9 (така се казваше, доколкото помня). Дали е имало цветни такива филми по онова време не зная – ние нямаме цветни снимки.

Снимки правеше баща ми при екскурзии – в града почти няма. Въпреки, че екскурзиите ни бяха “всекидневие”, а не събитие, явно баща ми е считал, че си заслужават да се “документират” за спомен. Тук ще ви покажа няколко снимки.

Най-напред моето произведение с “отрязания” орел:

А ето и въпросния фотоапарат:

От екскурзия (вижда се конецът за снимане):

За тези, които се интересуват от фотография ще покажа една снимка на баща ми от преди 103 години, правена от професионален фотограф. Тя е на дебел картон.
За да разберете надписа отзад малко пояснение. В Сливен имаше обичай точно на годината близки да “открадват” детето и да го занасят някъде в роднини или познати. Казваше се, че е “избягал от къщи”. Точно така пише и на надписа: “Игнатъ Константиновъ роденъ на 14 мартъ 1904 г. Избягалъ отъ тђхъ на 14 мартъ 1905 г. у лелини си Кортезини и се фотографиралъ по случая. Сливенъ 14 мартъ 1905 г.”
Вече по-късно, по случай, че се научил да си пише инициалите, баща ми си надписал снимката за по-сигурно – да не го сбърка някой…