Завърза се веднъж в компания разговор за приятелството. И постепенно доста се оживи. Защото се оказа, че в разбирането на приятелството има много голямо индивидуално виждане. Всеки се мъчи да”прокара” своите определения и правила. От разговор стана спор. И, както при всеки спор в компания, до “резултат” не се стигна. Пак добре, че приятели не се скараха заради определение на “приятелството”… :)
Спомних си тези дни този случай и се замислих: има ли някакви правила как да си намериш приятел, как да станеш приятел, как да поддържаш приятелство?
И констатирах, че мога да отговоря нещо на тези въпроси само от “собствената си камбанария” – според моите разбирания и без никаква претенция за генерално обобщение.

Сприятеляването прилича малко на любовта – може да е “от пръв поглед”, може и след дълго опознаване. Може да се получи нещо трайно, може и не.
И, както в любовта, има първоначален “проучвателен контакт”. В него се “полагат основите”, от които зависи дали “сградата” ще е дълготрайна. Защото тя може да бъде построена много красива, но без сигурна основа да падне при първия полъх на вятъра.

Как се полагат такива основи? Ами за мен има един много важен принцип: щом си харесал другия за приятел не се украсявай през периода на опознаване за да му се харесаш, покажи се такъв, какъвто си. Първо трябва да се харесате взаимно (както, когато си вземаш куче – Барки и batpep знаят добре! :) ), а след това всеки да узнае какво може да очаква и получи от едно такова приятелство. Всеки!

Този принцип влече известни “правила на общуване”. На първо място искренност и откритост. Моите приятели знаят, че аз няма да спестя нещо, което не ми харесва, дори доста разгорещено може да се опитам да наложа своето. Че своето мнение ще кажа винаги открито дори и да зная, че няма да се хареса или звучи еретично.
Но затова пък знаят със сигурност, че в отношенията ни няма двойственост, че думите ми значат точно това, което значат и нищо повече!
С една дума, приятелите ми ме “знаят” и са ме харесали такъв, какъвто съм – не съм ги “излъгал” още отначало!

След един по-дълъг или по-кратък период следва…щях да напиша “обсебването”, но не ми “прозвуча“. По-скоро “сливането” – човек има чувството (а много често и действително е така), че приятелят е нещо като твоето малко по-различно “аз”.

И от тук нататък идва нещо трудно обяснимо. Може да не сте се виждали и чували с години. Може наглед нищо да не получаваш и нищо да не даваш. Или често да се счепквате и ругаете. И все пак това да е Вашият Приятел – човекът, който някак си усещате винаги до рамото си, почти осезаемо…
…
Приятелството нормално може да бъде чупливо, т.е.да се прекъсне, само в началния период. Ако след този период стане такова нещо, твърдо съм убеден, че единият от двамата е “кръшкал, когато са наливали основите”… :)
…
Както вече сте разбрали, според мен приятелството не е въпрос на “дипломация”, на усилия да го “държиш с две ръце”, на себеотдаване, и т.н.

Приятелството е да имаш повече от едно “аз”, при това различни! :)