намерих нещо ценно.
Попаднах на интересна тема при Майк Рам : “Нова литературна форма – минисага”. На пръв поглед забавна интелектуална игра, а всъщност доста полезно упражнение за ограничаване на многословието. Задачата е да се напише минисага в размер на 50 думи. Подробностите ще научите там – http://silvermountain.wordpress.com/2008/01/16/minisaga-happiness/ . Тук за илюстрация ще дам какво написах там и още един опит.
Моля, желаещите да опитат да го правят при Майк Рам, а не тук – иначе излиза, че съм откраднал идеята!
Написаното там:
Подариха ми блог. Доста време го поглеждах подозрително. Накрая се престраших и влязох. Сега си имам проблем – не мога да изляза. Нещо да сготвиш, интересни гости да посрещнеш, на гости да прескочиш… Виртуален свят било.
Лъжат – казва котаракът ми – съвсем си е даже реален! Още те няма и седя гладен!
Новият ми опит:
Родих се и ще умра.
Междувременно научих да се смея, плача, разигравам майка си, ядосвам баща си;
да правя бели, бъда непостоянен, праволинеен, хитър, верен, лъжлив;
да обичам, мразя, печеля пари;
че има единствена жена, децата са грижа, внуците – любов, страстите до време, разумът вечен.
Какво ще стане с наученото?!?
RSS - Posts
23 януари, 2008 в 10:16 am
Тук си постъпил хитро – наблегнал си повече на емоцията и имаш изброяване на епитети. Ако нещо не ти излезе бройката – можеш да съкратиш някоя дума или да добавиш още
По-трудното е, когато разказваш история. Там трябва много да жонглираш с думите, докато ги наместиш и в същото време да не нарушаваш целостта на изказа.
Днес ще се опитам да напиша още нещо в моя блог – много се запалих!
23 януари, 2008 в 11:08 am
Хвана ме!
23 януари, 2008 в 10:28 pm
„Какво ще стане с наученото?!?“
прах по вятъра
24 януари, 2008 в 12:39 am
Кой знае…
И прахът по вятъра не изчезва без следа.