По отношение на цигарите нищо не ме плаши! Ще ви обясня за какво става дума, пък вие ако искате, опитайте.
След повече от 40 години интензивно пушене (минимум 2 кутии дневно!) преди няколко години реших да се заинатя. Имаше някаква акция – да не пушиш един месец – с награди. Ако спечелиш те проверяват с разни тестове, така че нямаше начин за измама (поне по техните думи).
Казвам в къщи: “Ще взема да се пробвам”! Моите се смеят. “Ама сериозно!” – казвам аз. Те се опитват да станат сериозни: “Че няма да стане, няма. Ама не си мисли, че заради тази приумица и ние няма да пушим в къщи за да не те дразним!”.
“Спокойно”- викам – “към вас претенции няма да имам”.
И, от 1-ви май беше, прекъснах пушенето. Нито цигара – печалба е това, ей, да не взема да я изпусна! :)
Месецът се изтърколи, аз не запалих. И спечелих – колкото вие джакпота на тотото, разбира се! :)
Но продължих да не запалвам.
По едно време, някъде към 3-ия месец, получих някакъв здравословен проблем. Започна да ми се завърта стаята при всяко сядане, лягане и ставане. “От възрастта” – мисля си – “нещо с оросяването. Ама ще си трая докогато може.”
Трая аз, ама работата не се оправя, влошава се. За да не забележат в къщи и да ме подгонят игнорирах напълно резките движения и станах един такъв плавен, плавен… До едно събиране със стари колеги.
Седим, приказваме си, това-онова, спомени. По едно време лекарката ни от студентските лагери ми вика “ти какво, да не си отказал цигарите” щото добре си ме знаеше. Разказвам ù аз за “печалбата”.
Полека-лека дойдохме си на разговора – за разните болежки, кой от какво се оплаква (нали не сте очаквали да обсъждаме рап-групи :) ). Разправям аз на докторката за моето извисяване във въздуха и казвам “Май вече трябва да отида за изследвания докато не съм почна да прелитам от стол на стол”. Тя се хили: “какво разбират днешните доктори! Аз ей сега ще те излекувам!”. Пали цигари и ми я дава. Гледам аз като коте в кълчища – не е такъв човек да ми се подиграва за такова нещо. А тя ми обясни. Имал съм никотинов глад на мозъка – известен в медицината – който се получава при рязко спиране след многогодишно пушене. Трябва само да паля по 1-2 цигари дневно и работата ще се оправи.
Оправи се веднага. Сега така я карам – по цигара, две, а понякога и с дни нито една. Но се водя за пушач в статистиката! :)
Сега, най-важното, заради което ви разказвам тази история, а и за да не ме помислите за вариант на Бойко Борисов, ще ви дам обяснение – мое и на специалисти лекари – за случилото се:
Не знам дали обърнахте внимание в разказа ми, че написах “прекъснах пушенето”. Не отказах, а прекъснах. Там е гвоздеят!
Цигари си имах. В къщи си пушеха в мое присъствие. Аз бях спокоен, защото решението ми не беше друго, а ще запаля само ако непоносимо ми се допуши. Е, като знаех, че мога да запаля всеки момент, изобщо нямаше проблем. И за всеобща изненада не ми се допуши непоносимо…
Ако искате да не зависите от цигарите, опитайте. Но имайте предвид – настройката е много важна! Не ги отказвате, ще запалите, когато не можете да издържите повече.
Е, ще се учудите колко сте издръжливи… :)
Между другото, дори и да се наложи да запалите, продължете системата “ще запаля, когато много ми се допуши”!