“Ако си нямаш ум в главата и не са те научили от малък да го използваш, просветата ще те направи само научен, но не и умен!” (нечия мисъл).

По отношение на мисленето има една особеност – не трябва да се търсят правила за “добро мислене”, не трябва да има “обучение”. Започнеш ли да усвояваш “това може, това не може”, уточняване на параметри и изработване на еталон, значи си тръгнал не към “мислене”, а в обратна посока. Краят на този път е един – оставаш в собствените си очи единствен “истински мислещ” от човечеството! :)

Всеки човек има природна способност да мисли (и не само хората, сигурен съм!). Но почти всеки има повече или по-малко “увреждания”. Те започват още от ранно детство с дублиране правилата на поведение в правила на мисленето, т.е., опити да му се сложат “обществени окови” (“Какво си мислиш, че правиш?”). По-късно идва терорът на авторитетите от всякакъв тип, и добри и лоши. Да, и на добрите – и най-големите умове са хора като нас, не са безгрешни!

И така, едно по едно, мисленето започва да се завързва ту за това колче, ту за онова…

Трябва да се мисли безстрастно. Което ще рече:
- да забравиш за авторитети;
- да забравиш за “табу”;
- да не учиш другите как да мислят (и да не допускаш да те учат);
- да не се опитваш да налагаш на разума си правила и рамки. Не му се бъркай, той си знае работата, чакай само резултата в умствения сайт “хрумна ми”.
И информация, информация и пак информация. Колкото е повече, толкова по-точно ще е “хрумването”! Няма важна и маловажна информация.
Колко пъти ви се е случвало да се тюхкате, че не сте послушали “първата си мисъл”?

А сега, след като прочетохте писанието ми, послушайте първата си мисъл – според собствените ми думи аз нямам право да ви уча как да мислите!.. :)