От избраните депутати зависи кои ще са управляващите.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.
Тази идея е най-неосъществима. Това не пречи на мен да ми харесва и да я намирам за напълно логична, доколкото премахва най-големите слабости на съществуващите системи. А май не само аз – накрая ще разберете какво имам предвид. Затова започвам с нея.
Предлагам изобщо да не се избират персонално депутати. В избори се гласува само за партии.
В резултат спечелилите партии (без изборен праг!) получават съответния брой мандати. Зад тях не фигурират конкретни хора.
В Народното събрание няма депутати. Всяка спечелила партия има право на неин екип от щатни служители към парламента, който да разработва нейните предложения за закони. Не по квота, а равноправно. Начело е технически изпълнителен директор на Народното събрание.
Правителство се избира след консултативни съвещания под председателството на Президента на парламентарно представените партии с гласуване след това по посочения по-долу начин.
Предложенията за закони – както и всичко, което се гласува или по което трябва да се вземе отношение в Народното събрание – се връчват на всички парламентарно представени партийни централи като същевременно се оповестяват публично за сведение (и евентуално непродължително обсъждане) на гражданите предварително.
Всякакви гласувания стават според броя на спечелените мандати – в определения за гласуване ден партиите изпращат упълномощен човек (не е задължително да е един и същ), който да оповестява решението им как гласуват. Примерно, партия има 100 мандата, за даден закон гласува 100 “за” или 75 “за”, 5 “против” и 20 “въздържали се” – няма ограничение, според своето решение.
За всеки гласуван закон (известен предварително като проект) се оповестява публично как е гласувала всяка партия. Подобно съобщение не е обемисто и може да се публикува в пресата периодично – на 2 седмици примерно.
Плюсове:
- Отговорността на партиите се повишава неимоверно, защото цялата им законодателна политика излиза на яве и нямат възможност да се оправдават с депутатите си (“сгрешихме, лошо преценихме човека, ама следващия път…” 
) или с някакви други, “независещи” от тях причини.
- Политическата класа (елит ) ще се формира на доста по-различни принципи (с истинска работа), ще “отидат на кино” привилегиите, кебапчетата ще са като нашите и ще паркират като нас – на практика ще се реализира най-силния лозунг на промените, който сега никой от властимеющите не иска да си спомня: ”Ние не сме от резиденциите с мерцедесите!”.
- Качеството на законите ще се повиши рязко, защото ще ги изработват щатни специалисти, които при провали просто ще бъдат уволнявани. В това ще са заинтересувани самите партии, защото провалите рефлектират върху тях, а и екипите ще бъдат техни.
- Ще се ограничи до минимум всякакво лобиране – защото то ще е твърде явно и в минус на цялата партия, а не на отделни личности.
- Ще изчезне възможността от “оправяне на личния статут”, каквато сега е напълно легална за депутатите. Законодателната власт ще престане да бъде и личен “бизнес”.
- Ще се създаде възможност за израстване на плеяда висококачествени специалисти.
- Ще отиде в историята безсмислената “говорилня” (не си спомням дебати да са променили нещо).
- Не на последно място, ще се съкрати рязко издръжката на законодателната власт и бюджетът ù ще отива ефективно по предназначение.
Минуси:
Въпреки безупречната логика и многото плюсове е невъзможно да бъде осъществена по понятни причини! 
Затова и подобен прецедент няма в световната практика.
Лично аз не виждам система, която в по-голяма степен би могла да ликвидира всички слабости на парламентарната власт.
………………….
С тази идея имаше прелюбопитен случай. За първи път я писах преди 4-5 години във форум, естествено, като напълно нереалистична. Тогава даже я представих като “налудничаво утопична”.
След година-две имаше отново случай на обсъждане избирателен закон и я пуснах отново като куриозна идея.
Изненадата ми беше голяма, когато чух мимоходом следния “коментар” на някой от ръководството на БСП “А някои (:) ) искат партиите да станат акционерни дружества и да се гласува с акции” в изказване преди евроизборите на някакъв партиен форум в провинцията!!!
Явно рационалното логическо зърно в предложението ми е толкова реално и се е сторило опасно, та не са го забравили дори след толкова време!…
RSS - Posts
8 юни, 2008 в 5:01 pm
Идеята е свързана с експертността и не е неприложима.Всяка работа включително и тази на депутатите е свързана с умения и знания.Ако не ги притежават в достатъчна степен виждаме резултата,при това вече повече от 70 години.Лошото е,че в новите демокрации дефицитът на можещи политици е най-изразен.В стара Англия,във Франция,Дания и т.н.има традиции,хората не рискуват да избират първия уличен агитатор ,който им говори красиво.Отдавна знаят,че едно е да говориш,друго е да го направиш.За тъжна утеха,обаче,трябва да си припомним,че и там не са избягали от корупцията.Разложението на политиците е започнало и неотменимо напредва.Това е симптом,че старата избирателна система е изчерпана,тя вече не работи в полза на избирателя.Деформирала се е твърде много в полза на управляващите.Парламентът трябва да се основава изключително на експертността.Партиите отдавна приличат на мафии-защото принципът по който се одобряват хората там е верността,а не моженето.Защо да си избираме по-добрата мафия,когато може и без нея.Техниката е напреднала неимоверно много, а социалните отношения деградират.
И нсе пак ако на този етап партиите са неизбежто зло,нека излагат платформите си за управление,нека предварително защитават програми с ясни планове за изпълнение,за които да гласуваме.Спечелилите изборите могат да възлагат изпълнението не на недоучили партийни величия-Менистри и т.н. измислени политически кабинети, а на експерти доказани в работата и класирани за целта с конкурс от неизивисима комисия.До кога партизанщината ще ни упавлява…
Всъщност ,като това стане – партии няма да има защото как ще учасгтват във властта, ако не я консумират.Дано активните личности на обществото намерат нова формула да организират управлението на обществото.Време е експертите да печелят от труда си, не крадливите политици.
8 юни, 2008 в 5:35 pm
Напълно съм съгласен с Вас. Но понеже съм реалист, предложих друга, според мен напълно осъществима система (Реална метла), която ще ни даде възможност ние да преценяваме кои хора в партиите са по-свестни. Защото там вътрешните “критерии” са много далеч от качествата на политиците, които ние търсим.