За важните неща трябва да се използва научен подход!
Приказвам си аз това онова за човека и еволюцията му. Ама не е сериозно – къде ми е научният подход?
Реших да си придам тежест и да подхода по научному. Ще направя едно моделиране на човека за да разбера по-добре еволюцията му.

Най-тежко ще звучи моделирането да е математическо. Хубаво, ама аз по стечение на обстоятелствата като съм учил математика до просто тройно правило навремето! Ща не ща, ще направя малък научен финт – ще моделирам човека по системата на lego.

Запретвам ръкави и оформям основния модул, в който се помества субстанцията наричана душа, разум или както там ви харесва, заради която е цялата постройка. Наричам този модул глава за по-лесно обозначаване.
За да може главата да функционира правя конструкция за захранване, придвижване в пространството, самовъзпроизвеждане и прочее необходими дейности, съответно наречена тяло. И, естествено, за да може да се задейства и управлява системата тяло, заделям от главата известна част от дейността ù за нейното управление.

Тъй, моделът е готов (хубавичък стана!). Наричам го човек за по-удобно. Завъртат се чарковете и работата тръгва – главата си се занимава с нейните си главешки работи, тялото й осигурява необходимото. Идеален модел!

Хубаво, ама много хубаво не е на хубаво – спомняте ли си за частта от главата, дето я заделихме да управлява тялото? Решила тя, че не се оценява както трябва нейната работа. Как така някаква си душа, дето една ръка не може да задвижи, а само ù дай да въздиша, ще командва парада. След като от мен зависи тялото, аз го управлявам! Значи аз съм най-важната, аз съм не само цялата глава, ами и човека изобщо!

И се почнала еволюция. Как са се развили нещата в крайна сметка и сами виждате!
Питате какво стана с модела „човек“ ли? Кой човек…
………….
Е, не! Този край, освен че не ми харесва, но и не е верен! Все още има не малко човеци, на които главите се занимават с това, за което са създадени.

Който не вярва да се огледа в огледалото! :)