прочетох преди време някъде. Не живеем даже в 20-ия. Не живеем и в пещерите, от където сме тръгнали. Къде живеем не е важно, важното е, че вървим смело напред!
Но човек без ориентири (в гъста мъгла напр. или в пустиня) върви все напред и стига…от където е тръгнал. Ние имаме ли ориентири? Дали бързото ни движение напред не е вече по кръга назад?
Писах вече моето мнение, че човекът се е отделил от животинския свят не когато е започнал да се грижи за стомаха си, а когато е започнал да се грижи за главата и душата си. Когато е започнал да рисува (не се яде!), танцува и пее. Още в пещерите!
Някой сеща ли се в сегашния свят за тези работи? Пеете ли на децата си, разказвате ли им приказки и истории? Или телевизора и компютъра и баста! А ние в това време пари, пари и пак пари. За хляба, за сиренцето, за господство над “неинициативните”, и т.н.

А не е лесно. За да има за нас трябва да изработим многократно повече – да има за тези, чиято работа (и тя не е лека ;) ) е да прибират по-голямата част от изработеното за себе си (“инициативните”!). Даваме го ние с мърморене, но и с надежда един ден и ние да сме “от тях”, и ние да прибираме. Както казал Юджийн Дебс „богатство – това са спестяванията на мнозина в джоба на един“. Та всеки се надява да е този “един”.

И така с бързи крачки напред по кръга в обратна посока…

Е, и сега има сред хората люде, които казват: “Чакайте бе, ние не вървим накъдето трябва.” Но те са сред бедните, няма как да са другаде – кой ще ги чуе…

“па и не живеем вече в 19 век я !”, в 21-ия живеем! И все по-ускорено се променяме генетично, както пишеше в някаква бележка за научни изследвания. А скоро даже и разни нано-джаджи може да ни имплантират, както гордо и многообещаващо пишеше на друго място…