Често употребяван във всевъзможни варианти упрек към хората, които имат някакви претенции към държавата. Нещо винаги ме дразни в него и реших да видя кой крив, кой прав. А и да конкретизирам това понятие, че всички го знаем от деца, ама я попитай някого – най-много да започне да споменава нечия майка на глас…
Какво е това “животно” държавата? От къде е дошла та ни е яхнала здраво?
Лесен отговор се оказа: това е институция, която хората са направили за по-добра организация на живота, когато са станали многобройни. Наложило се в ония древни времена да има някой, който да се грижи общоприетите правила да се спазват. А и нови да се правят при нужда. Животът си върви сам напред, ама хората вървят и настрани – трябва да се “завръщат”! 
Значи не ни я натресал Някой от Някъде си, ами сами сме си я измислили за да ни служи. На нас, не на тия, които временно слагаме в нея на служба! Щом са там, значи и те трябва на нас да служат, за това сме ги пратили.
Иначе за какво ни е тя, за какво са ни те?
И какво излезе тогава – цитатът в началото е елементарна глупост! Глупост, глупост, ама като ти рекат “ти какво, чакаш (така обикновено казват) на държавата, а? Искаш да си лежиш в къщи и да ти носи закуската в леглото? Готованец, мързеливец!” и ти запушат устата. Даже нещо повече. Не върви ли нещо в държавата – народът виновен, мързелив, такъв, онакъв, чака от държавата на готово.
За по-сигурно – да не вземе някой по-ачигьоз да се съпичаса – му лепнаха и “остатък в мисленето от комунизма”, та да не и помисляш да възразяваш.
Ами ха да видим тогава кой работи и кой се почесва!
Какво командарят управляващите.
Държавата? – не носят никаква отговорност за нейната собственост, а и с бързи темпове я “подаряват”.
Тогава остава парите, които измъкват от джоба ни, защото ни управляват. Нас, които им плащаме! И то със суха пара! Да сте чули в някоя частна фирма собствениците да ги управляват тия, на които плащат? Че и да им определят правилата?
А и тези пари как ги “управляват”, а? Питаш за това – няма пари, за онова – пак няма, за децата в тежко положение, за здравето им – няма пари, някой да подхвърли милостиня. Чак просията от най-високо ниво организирват!
Ядосах се и си викам: “А, бе синковци, нас за мезе ли ни вземате? Ей сега ще ви тръсна една промяна на статуквото, че свят ще ви се завие.” И я тръснах:
От средствата, които ние даваме на държавата (данъци, такси, глоби и т.н.) да не се отделят никакви суми за заплати, обзавеждане, коли и др.п. за никого от управляващите! Тези средства да се използват само за хуманитарни и обществени цели – култура, наука, образование, здравеопазване, масов спорт, пенсионен фонд и т.н. За издръжка на държавните хрантутници нито лев от нашите!
А кой ще издържа разните държавни чиновници – бюрократи, министри, депутати и пр. – ще попитате? Много просто, да бъдат така добри да си изработят издръжката. Нали сега непрекъснато ни набиват, че ако сме бедни, гладни, виновните сме ние, че не сме инициативни, напористи, дейни, и пр.,и пр., че сме мързеливи, не работим и чакаме наготово от държавата! Така да бъде, ще им оставим достатъчно държавни предприятия, даже да си ги изберат по-печеливши (и без това никъде в Европа няма 100% частна собственост), които да управляват инициативно, напористо, дейно, да си направят там маркетинг (пфу, че дума!) и каквото изкарат като печалба, тяхно е! Отсега си имат министерство за тая работа – икономическото (след 100% приватизация каква ще е неговата работа?).
При това пак са облагодетелствани, защото няма да влагат нищо лично материално, никакъв личен риск. А за това, че сме им дали такава възможност гратис, ще си гледат държавната работа на обществени начала!
Че то сега какво излиза – нас ни упрекват, че чакаме на държавата, а те, управляващите, на кого чакат?
Нека бъдат добри да правят бюджета с пера за отглеждане на децата, за детските и старчески домове, за образование, за борба с престъпността, за бедните, за предприемачите (търговците и без помощ се оправят! ), а не – бюджет за президентството, за министерския съвет, за народното събрание, за разните министерства и т.н., и т.н. Ей тогава ще плащам с удоволствие данъците си!
А колкото до това, че няма да им остане време да управляват, спокойно, те се навъдиха толкова много в тази сладка „политическа класа“, че имат хора за всичко.
Ще кажете, ама това никъде го няма по света. Ами няма го, но защо трябва да чакаме някъде да стане, че после у нас? Ние какво, второ качество ли сме? А си мисля, че и другите бързо ще го харесат. Току-виж, след години се появила и “държава с човешко лице”. 
…………
Като прочетете всичко до тук, не бързайте с усмивките. Откровено казано и аз се подхилквах в себе си, но после като се замислих…
RSS - Posts
15 януари, 2008 в 9:37 pm
На тава му казвам БЕЗСТРАСТНОСТ!Благодаря, г-н Константинов!
Мнозина не правят разлика, между безстрастност и безпристрастност,за разлика от Вас?Бихте ли опитали, да разясните,многоуважаеми г-н Константинов?
17 януари, 2008 в 7:26 am
Г-н Графе,взехте ми думите от устата
Сполай Ви!
Аз също смятам като Вас,че тия наглеци трябва да се научат да работят,а не само да словоблудстват и демагогстват и да правят работягите на будали.
Държавата,това сме ние.Всички държавни институции са създадени и издържат от нас,за да работят за нас и хич да не ми се правят на „ощипани моми на седенки“.По-малко да дрънкат и по-вече да работят,ама ние с Вас знаем,че са си опекли работата със закони,
обслужващи интересите на държавният чиновник,а не на гражданина,който ги издържа с данъци,
такси,глоби и прочие.Министъра на държавната администрация Ники Василев сладко обещаваше намаляване броя на държавните чиновци,но станахме свидетели на раздуване на щатовете и вместо обещаваната компютъризация и облекчаване режима на обслужване на едно гише,както е във В.Търново/факт,за който трябва да поздравим кмета д-р Румен Рашев/се увеличи и бумащината,и разтакаването на гражданите.За здравеопазването да не отваряме дума,че там трагедията е пълна.
И да не ми дрънкат невежи наивници какво било на Запад,в Европата,защото точно там, във франция,държавата наела съпруга ми на работа,
ми плаща 500евро,за да го придружавам.Не ми е ясно това социална помощ ли е като безработна или просто стимул да ме поощрява да бъда до него,за да се грижа за неговият конфорт,
т.е.семейството да е заедно,което е предпоставка за по-добрата изява на специалиста,но ..това е положението.
Социалната политика е политика на държавата,а не на отделният гражданин.Нашата работа като граждани е да изискваме,а не да се оставяме да ни баласмоват с обвинения и демагогии.
17 януари, 2008 в 9:05 am
Благодаря Ви, insomnia1304! Ще Ви напиша отговор на въпроса малко по-късно – мониторът ми няколко дена “стачкуваше”
и нямах възможност за работа с компютъра. Сега ще трябва да наваксам малко и тогава ще напиша.
Драга Ружа, радвам се да видя, че има и други, които споделят мислите ми! Примерът Ви за Франция ще си запиша и използвам при случай във форумите (ако нямате нищо против). А историята със сърничката направо е невероятна – веднага ще обърна внимание на приятелите си да я прочетат!
17 януари, 2008 в 4:13 pm
Графе, интересни разсъждения, но имам въпрос – от написаното излиза, че съществуването на държавата е само за „социални нужди“, и нищо не се споменава за други функции – закони (създаване и въдворяване), защита на териториална цялост, гарантиране на човешките права, представителство пред международни институции и пр. За тях какво да правим? Вярно е, че държавата е създадена от хората (когато са се профилирали по талант и специалност – на войници, търговци, земеделци, занаятчии и пр.), които са решили да дават част от заработеното за да се организират изброените по-горе неща, но за да натовариш някого с тази организация, трябва да му платиш – нали? Иначе защо ще го прави? Виж, от кандидатите за такива позиции да избереш този, който е образован, опитен и съвестен да върши работата е друг върос. Да контролираш целесъобразността на дейността на избранниците – също. Да плащаш данъци, за да могат тези институции да съществуват е повече от важно – то е критично за съществуването на всеки! Не мислиш ли?
17 януари, 2008 в 5:05 pm
Разбира се, че е така, vladi57.
). Ако беше предложение за стройна система от нов вид трябваше да бъде много по-конкретна.
Ще се радвам, ако погледнете и изразите мнение.
Изложеното от мен е по-скоро един абсурд, който да ни накара да се замислим върху някои неща от сегашната практика (последното ми изречение…
В абсурда си обаче, сърдито-шеговитото ми писание подсказва, че твърде много дефекти са се натрупали в институцията “държава”. И има нужда от радикални промени в някои отношения. И капитализмът има неразрушими принципи, без които престава да е капитализъм, но това не попречи от “див” да стане “с човешко лице”…
Вие имате една мисъл, която точно показва същността на проблема: “за да натовариш някого с тази организация, трябва да му платиш”. Точно в това е гвоздеят – плаща им се за да вършат тази работа. А не е вид бизнес, в който те са собственикът-работодател!
Сега приготвям и тези дни ще започна серия от материали за избирателния закон. Дошло му е времето – като гледам започналата артилерийска подготовка по медиите.
П.С. Само на едно държа категорично: твърдо съм против “чакат на държавата” като ругатня и оправдание срещу претенции към нея.
17 януари, 2008 в 6:09 pm
Опасявам се, че избирателният закон не е най-подходящата стартова точка за рехабилитация. Демократичният избор е акт на съзнателни и грамотни хора, които са в състояние да оценят правилно изискванията и възможностите на момента, за да осигурят екип, които да реализира адекватно управление за следващия мандат. А точно това – наличие на достатъчно количество съзнателни и грамотни хора е което липсва на страната. Преобладаващото мнозинство от гласоподавателите, маркирайки се на думи с всякакви цветове на политическата дъга, в същност вътрешно изповядват абсурдни схващания от не толкова далечното минало, които са несъвместими със съвремието, и от там преценките им за правилно/неправилно, добро/лошо, възможно/невъзможно в държавата са толкова изкривени, че не са в състояние да изберат полезните хора. Да не говорим и за другото – онези интелигентни, образовани и съзнателни хора, които биха могли да помогнат истински, виждайки реакциите на народа, предпочитат да стоят на страна от прожекторите, оставяйки тези, които нахално днес наричат себе си „политически елит“ да творят безобразие след безобразие…
Не искам да звучи много песимистично, но май само времето е факторът, който ще въведе ред в България – когато това поколение (а може би и следващото?) си отиде по естествен път, тогава ще се създадат условия за сериозен прогрес… Бих се радвал някой да ме убори в това ми съждение…
17 януари, 2008 в 7:12 pm
Уважаеми vladi57, твърде примиренчески е да се чака “щатните депутати” да си отидат по естествен път. За “полезните хора” трябва да се отвори място навреме – те не са картотекирани и с надпис на ревера, много проби и грешки ще има докато постепенно се отсеят. Затова грешките трябва да се оправят овреме.
Не мислете, че не съм Ви разбрал – ясно ми е, че друго имате предвид. Но там мненията ни доста се различават. Тезата “съзнателни и грамотни хора избиратели”, вътрешни “абсурдни схващания от не толкова далечното минало” е само удобно извинение, когато не е избран “нашият единствено правилен човек”.
Друго трябва да изчезне – политическото мислене вместо рационалното. А в кого е то? Кой изпълнява политически абсурди като “гласуване с отвращение” – несъзнателните и неграмотни избиратели или? Партизанщината трябва да се махне, а тя не идва от масите.
Това обаче е твърде обширна тема за да я дискутираме тук. Според мен крайно време е да се търсят хора, които биха могли да направят все пак нещо. Хора, а не партийци! Нали това беше едно от нещата, от които бяхме недоволни преди – че най-важното ти „качество“ е дали си член на партията. А сега?
Това, че партиите сега са повече, не променя същността. Това е и първопричината да не се работи за решаване на проблемите. А добре “боядисаните българи”, които не виждат нищо друго, освен собствената си боя от кои са, от “грамотните” или от “неграмотните”?
17 януари, 2008 в 8:40 pm
„Щатните депутати“ (както ги наричаш) са следствие от проблем, а не негова същина – убеден съм, че от 90-те години на миналия век насам, в България се провеждат демократични избори, които докарват на власт представителна извадка на населението. Колкото и да ни е тъжно и неприятно, това сме ние… Но това са мои лични наблюдения – така или иначе, през последните 15 години така се случи, че не участвах в никакви избори, би било несправедливо да ги обсъждам…
Има и нещо друго – ако организираш една група хора около една идея – например, както се изразяваш, да са „непартийци“ (каквото и да означава това!), ти вече изгради партия. Непратийният модел е нещо като абсолютна монархия, деспотизъм, или нещо като България преди 20 години. Партиите са добро нещо, когато участниците разбират какво са, и защо са, и когато са се събрали та реализират основните държавни функции, които изброих по-горе. Но, това е дълга тема…
17 януари, 2008 в 10:50 pm
Неправилно сте ме разбрали (може и моя да е вината). Не става въпрос група хора да са извън партия, а да отговарят в качеството си на хора от партийните среди за дадена работа и длъжност. Трябва да се намери начин партиите да бъдат принудени да си подбират кадрите за работа не по партиен “правоговор” или мними “наследствени” заслуги, а по техните делови качества. Има такива начини и не са толкова трудни за осъществяване.
Иначе моето мнение е, че точно на партиите това им е работата – да представят групи от обществото в управлението. И това не само трябва да се отрича, но напротив – да се стабилизира с повишаване на тяхната отговорност пред тези групи.
Иначе и “демократичните избори”, и “представителната извадка на населението” са само празни думи. Ето Ви пример: на миналите парламентарни избори се гласуваше за дадена партия с бюлетина, на която пишеше само водача на листата… Или друг – Мозер напр. можете ли да кажете кой точно я избира толкова избора наред и за каква точно добре свършена работа? (Не ми се искаше да цитирам име, но няма как да бъда по-ясен. И Мозер цитирах напълно произволно, още доста имена могат да се споменат с равностойно основание).
18 януари, 2008 в 12:04 am
Примерът е показателен – на избирателят се дава почти празен лист, но той все пак гласува. Т.е., той меко казано е безотговорен за собствения си глас. И ето ти на – парламент пълен с безотговорници… А какво да кажем за т.нар. „протсетен вот“? На къде повежда държавата един такъв вот?
Не искам да се заяждам – типично българска черта е когато един се захване с нещо, 15 други да му кажат „А-а, таа нема ‘а стане!“. Пожелавам успех в начинанието, и един съвет – може би, по-скоро конституцията е за смяна? Може би, 240 души лентяи са твърде много за една вече 7,000,000 България? Може би, образователният и имуществен ценз на парламентарните „народни слуги“ е по-важен, от колкото изглежда? А дали не е по-важно, преди да се замислим за здравеопазване, обучение и пенсии, да осигурим здрава съдебна система и полиция? Мисля си, и най-доброто начинание в социалната сфера би затънало в корупция и престъпност, ако няма кой овластен да следи за законността?! Но, това са само споделени мисли, нищо повече…
18 януари, 2008 в 12:46 am
Това вече е по същество! Съгласен съм с Вас. Не мисля, че точно от разговорите тук ще има кой знае каква полза. Но да се мълчи със сигурност е още по-безполезно! Затова ще започна да пиша по избирателния закон. А после това, което мисля, че може да свърши работа ще прехвърля в някои форуми, за които зная със сигурност, че се четат не само от участниците…
18 януари, 2008 в 12:54 pm
Държавата, разбира се, ни е длъжник. Постоянно, винаги и навсякъде. Защото ние сме ДАНЪКОПЛАТЦИ!
Най- малкото, което тя ни дължи е ред, спокойствие, законност, чистота.
18 януари, 2008 в 2:17 pm
@г-н Апостолов: ред, спокойствие, законност и чистота са мерилки на общество преди всичко, а не на държава. На практика държавата като орган управлява тези социални величини, а не ги въдворява. От тук идва и моята теза за проблемите на българите – ще се изразя метафорично – детето се възпитава в къщи, а в училище само обогатяват познанията му. На Б. Борисов мисля принадлежи фразата „да си почистим къщичката“. нали? Така както трябва да се „почисти къщичката“ на МВР, кметството, МС и пр., така трябва да се почисти апартамена, блока, градинката… Стара казармена приказка – всички да чистят, един да цапа, ще е мръсно!
18 януари, 2008 в 3:07 pm
Добре казано!
20 януари, 2008 в 12:45 am
Говорите отнесени и НЕВЕРНИ неща.
Обществото ще се грижи за спазването на законността!? Вие чувате ли се какво говорите?!
Обществото ще се грижи за спазване на разписания, за почистване на улиците и пр.?! Не пийте пред компютъра!
И не ми цитирайте тоя чукундур Борисов, той е само едно тъповато, малограмотно пожарникарче!
20 януари, 2008 в 1:10 am
Г-н Апостолов, моля за нормален тон, когато се обръщате към някой от моите посетители. Това е мой личен дневник – не е обществен форум – и няма да допусна обиди към гостите си. Много се надявам да не се налага да редактирам или трия някого.