Коментари на: Всеки човек в началото беше дете…

От: Графът

Графът — Mon, 21 Apr 2008 19:53:32 +0000

Друго е, Sima, когато има сравнение с истински истории. Които имат това предимство, че могат и да се продължават…

От: Sima

Sima — Mon, 21 Apr 2008 14:37:32 +0000

Хммм… в действителност никога, ама никога не съм приемала твърде на серозно приказките, никога не съм се опитвала от тях да взимам някякъв пример, да се вживявям и да си се представям като част от приказките. От най-малка, аз винаги просто съм знаела, че това са си ПРИКАЗКИ. Четат ми ги просто защото големите си мислят, че така ще заспя, или аз искам да ми ги четат, защото ми е скучно и това е някакво развлечение. Съвсем друто нещо бяха „ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ“ на дядо! Те бяха „истински“, тях не просто ги слушахме, в тях се всушвахме, те ни учеха и никога не ни стигаше да слушаме още и още от тях. Всъщност те бяха доокрасени случки от живота на дядо или наши познати, разкази за войната, за животните, но за нас (четиримата му внуци) те бяха много по-интересни от купищата приказки, които баба и мама ни четяха. Защото бяха ИСТИНСКИ. Тогава не съм си давала сметка за това, но сега осъзнавам какъв важен урок съм получила в най-ранното си детство.

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 13 Jan 2008 23:24:42 +0000

Не „права сте“, а „права си“
Интересно от какво щеше да го разболее – нас като малки ни плашеха с шарка и бронхит. Честно. Много ме беше страх от тях.

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 22:26:29 +0000

Права сте, детето отдавна е преминало 7-месечна възраст – няма нужда да се замисля за министри. Има си достатъчно богат набор от житейски примери и съдебни практики, които да му подскажат най-добрата пледоария. Ако присъдата не беше вече изпълнена в приказката сигурно щеше да се сети и да разболее вълка…

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 13 Jan 2008 22:12:01 +0000

Ами да – като оная детска игра дето имаш кутия с дупка и няколко кубчета с различна форма и цвят и трябва да избереш кое да пъхнеш вътре. Просто е – имаш дупка – гладен вълк и трябва да прецениш кое от дадените кубчета ще пасне най-добре – майката, бабата, внучката, ловецът. Детето не се замисля за външни елементи като министърът на здравеопазването например.

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 22:05:16 +0000

Добре казано!
Само не ми е ясно “По-подходящ за изяждане герой в приказката просто няма” като елемент от детски начин на мислене ли да ми звучи?

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sun, 13 Jan 2008 21:57:16 +0000

„…щом лошият ще си получи смъртното наказание, полага му се да си поживее на богато…“

Това не ми звучи като елемент от детски начин мислене. И изобщо, прекалено сложно стана, а все пак не говорим за интерпретацията на Шерлок Холмс
А бабата си е самотна, внучката живее далеч от нея. По-подходящ за изяждане герой в приказката просто няма

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 21:46:01 +0000

Много точно, Господин Гюров! Но ако подхванем Вашето обяснение може да поразвием обяснението на измисленото от детето оправдание на Вълка:
То знае добре приказката. Значи е наясно, че Бабата има внучка и не е самотна. Но е наясно и с развитието на събитията по-нататък. Значи, щом лошият ще си получи смъртното наказание, полага му се да си поживее на богато. Оправданието трябва да звучи правдоподобно и затрогващо, защото е за публиката – за присъдата няма никакво значение, тя е предрешена…

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sun, 13 Jan 2008 21:20:58 +0000

„Детето, което представлява обвиняемия Вълк измислило като оправдание следното: “Ами аз изядох Бабата, защото мислех, че тя е самотна и НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ПЛАЧЕ ЗА НЕЯ!”“

Ако пренебрегнем големите букви, които не са сложени от детето, а от интерпретатора на думите му, може да ни хрумне и съвсем друго обяснение на тези думи – вероятно детето знае, че вълците не ядат моркови, и все някого трябва да изядат. Тогава кого? Най-добре някого, за когото другите няма да плачат. Нали?

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 21:05:42 +0000

…Мили мой Мио…

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 13 Jan 2008 20:29:44 +0000

Хайде всички дружно да скандираме:
- Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи, Пипи… Трансперанта Ментолка Ефраимова Дългия чорап!
А сега нека опитаме и:
- Нилсон, НИлсон, Нилсон…
И естествено:
- Момо, Моана, Момо, МОана…

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 19:23:55 +0000

За възрастта поздравления! Вероятно затова стигнахме до съгласие – поне от моя страна.
За яснота (че не съм го направил в писанието!) – аз не съм против приказките, дори и лошите. Само мисля, че те трябва да се “подреждат” и редът на “поучителните” да идва за 3 и ½ годишните.
Иначе към народните приказки имам твърде уважително отношение. И мисля, че за тях не е зле да си спомнят от време на време и учените, там има доста подсказки.
Колкото до мен – аз винаги съм си предпочитал Малкия принц, Мечо Пух и Астрид Линдгрен…

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 13 Jan 2008 11:08:29 +0000

Ами аз упорито твърдя, че съм си на три и толкова. Но пък първите приказки, които съм си чела сама съвсем с нищо не са ме изненадвали. По това време вече гледах новините и освен това си мислех, че всички около мен са извънземни, а само аз – нормална. Родителите ми също бяха от лошите (за това е виновна една серия на „Пиф и Еркюл“). Съмнявах се във всичко. Дори помня как във втори клас задавах еднакви въпроси поне на трима възрастни, за да мога да си сравнявам.
Да, влиянието на родителите е огромно, но не е безкрайно. Сестра ми около 2 години мислеше, че е осиновена, което е смешно, защото има типичните черти на нашия род.
От къде носим приказките? „За доброто и лошото момиче“ на Свежа Дачева идеално обяснява откъде произлизат някои български приказки. Излиза, че темите и сюжетите са общи за цяла Европа, следователно ние тези стереотипи си ги имаме зададени като букви още от праисторически времена (или когато там са се разделили континентите). Та, аз наистина мисля, че има нещо такова като ДНК памет, но и да няма, ние си се раждаме с всякакви възможности и после средата развива само някои от тях. Не казвам, че от всеки става художник, но казвам, че почти у всеки има нещо лошо, което може да се идентифицира в поне една приказка. Затова и разбираме тези иначе странни истории. Защото ние виждаме част от себе си и в добрия и в лошия герой и накрая имаме шанс да изберем какви да станем.
Това е приказката – не ти показва само възможностите на доброто, а и те запознава с лошото наоколо и в теб.

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 10:17:21 +0000

Хм, като казваме “деца” говорим за различна възраст. За децата от “Вашата възраст” Вие сте напълно права – те вече имат “набор от букви”, но дали го носят от преди раждането?
Когато съм чел за първи път Снежанка на нищо не съм се изненадвал освен на това, че сам си я чета – всичките ù внушения отдавна са били картотекирани с картончета, поставени от най-авторитетната на света личност до този момент– майка ми. При Вас на същата възраст да е възниквал въпрос “защо майка ми говори така” и да е имало някакви съмнения?
Затова приемаме такива ситуации за нормални – защото най-напред ни се поднасят от човек, който не подлежи на никакво съмнение и обсъждане. А не защото си ги носим от преди раждането (от къде? от праисторическите времена?).
Точно доста от изброените “букви” са забравени в много приказки. Затова те, от камбанарията на възрастните, учат децата, че днес в живота е така: в името на “доброто” можеш да правиш лоши неща.
Между другото (като споменавам възраст), в “Език по рождение” има един цитат от New York Times. Моля, обърнете внимание на последното изречение в него.

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 13 Jan 2008 09:23:28 +0000

Не вие възрастните, а ние децата. Ти някога питал ли си се защо вълкът иска да изяде козлетата? О, не! Ние приемаме такива ситуации за нормални. Когато за пръв път си чел Снежанка, изненадал ли си се на желанието на мащехата да унищожи малкото момиче? Всъщност ние освен че се раждаме като бял лист, ние се раждаме и с пълен набор от онея малки бели картончета с букви, които като малки редяхме. Та на нас по принцип са ни заложени буквите за много качества и затова веднага разпознаваме завистта, глада, мъстта, чувството за собственост… като наши свойства. И изведнъж се появява приказка, която ни показва какво ще ни се случи ако забравим останалите букви като съвест, чест, прямота, внимание, състрадателност…

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 05:57:34 +0000

Според мен, така замислени те не отговарят на задачата си да бъдат “първи буквар”. Когато учим децата да познават буквите замисълът е да се научат да ги използват, да четат.
1) Ролята на приказките би трябвало да бъде поставяне на основите на отношение към различни случаи. Т.е., основи на мислене и преценка, които постепенно да се развиват в дадена насока. Да ни показват “какво ще ни се случи ако сме лоши“(?!?) означава да ни учат в мисленето на цензура, готови рецепти и неподлежащи на обсъждане “аксиоми”.
2) Кои всички? Ние, възрастните?

От: Svetlina

Svetlina — Sat, 12 Jan 2008 19:01:36 +0000

Ами ако приказките са замислени:
1) за да ни покажат какво ще ни се случи ако сме лоши;
2) по действителни истории и затова всички ги разбираме толкова добре?