…и обичаше да му разказват приказки.

Всички – психолози, философи, учени, обикновени хора – са единодушни: децата се раждат с чисти души. Като че ли са получили късчета от Божията душа (предполагам, че и невярващите ще приемат това словосъчетание).
И това безспорно е така, щом дори и животните го знаят и се отнасят към тях по особен, необичаен начин – много са документираните случаи на спасени и отгледани деца от хищни животни и нито един случай на такова отношение към възрастен човек.
Децата се появяват на този свят готови да го видят такъв, какъвто трябва да бъде. Какъвто е замислен и създаден.
Но той, като всяко земно нещо, се променя. А това е невъзможно да става в идеални стерилни условия. И постепенно е станал много различен от това, което новородените очакват да видят.
Затова в тях пък е заложена способността да се учат и приспособяват към реалността. Много силна способност – в бележката си “Език от рождение” цитирам научно изследване, според което на 7-месечна възраст вече има пик на интелектуална активност!
С какво започва това учение? Най-елементарно е да се каже с опознаване окръжаващия свят. Но по-задълбочено - с преносните неща? Обърнете внимание на думата “преносни” – нещо, което се пренася.
От къде? От живелите преди тях през хилядолетията. Предават им го последните от редицата - родителите.
На къде? Към бъдещето на човечеството: да продължат пренасянето и предават на следващите новопристигащи.
Значи, възрастните са истинските учители, от тях зависи накъде ще продължат и какво ще пренесат по-нататък техните деца!
Най-най-първият учебник са приказките. Те започват да насочват малкото късче Божия душа във вашето дете към определено място в настоящия свят. Не физическо - душевно място!
Ще кажете, защо тогава хората са толкова различни щом приказките са си приказки и всички започват с тях?
Дали?
Я излезте от досадата на възрастните за приказките. И си помислете на чисто: ако вие нямате представа дори за “зло”, на какво ще ви научи, какви представи ще създаде във вас дадена приказка. Например най-популярната и “всепризната”, за Червената шапчица. Разкажете си я отново, помислете си какви представи за “добро” и “зло” създава тя у вас и тогава ще продължим да си говорим!…
Много възпитателни са приказките. В тях винаги доброто категорично побеждава злото. И ние сме спокойни, разказваме ги без угризения – нали и на нас са ни ги разказвали. Изобщо и на ум не ни минава да се замислим как става това. А как всъщност? Доброто с добро променя злото в добро? Нищо подобно! В най-популярните приказки доброто побеждава с хитрост, с измама, със сила, с лъжа, с убийство, често дори садистично – с една дума, със зло! Ако съберете описанията на всички ужаси от приказките косите ще ви се изправят!…
И децата се научават: щом нещо е определено като “добро”, заради него всичко е позволено - може дори да се убие.
Е, може да имат неспокойни сънища и да се страхуват от тъмното докато са малки след образен разказ как е разпорен нечий стомах, напълнен с камъни, зашит, и за капак въпросният “лош герой” е хвърлен в кладенец. Но докато пораснат ще свикнат. И няма да се поколебаят да извадят нож срещу “лошия” – те затова ще го носят в джоба си, научени още от приказките, че трябва да имаш оръжие за да побеждаваш. Ако този “лош” е някой съученик, толкова по-зле за него – да не е ставал “лош”! Вълкът от приказката да не го е питал някой от глад ли търси нещо за ядене или от лошотия.
Горкото добро! Триж по-горките деца… :(
…………
Трябва да сме честни – не всички приказки са такива. Има и други, в които доброто си е добро и точно затова е силно. Такива са разказвали и големи общопризнати майстори. И все пак те са по-скоро изключения. Малки принцове. Обяснимо е: за да разказваш така трябва в теб да е останало достатъчно чисто късче от Божията душа, с която си дошъл на тоя свят. Детското в теб, както е прието да се казва.
А то си стои във всеки. Но трябва да се почиства и поглежда от време на време. За тия, които умеят да го правят, казват, че запазили детската си душа.
Пък когато потрябва да разказвате приказка на дете, помислете преди това добре каква. Важно е! Допитайте се до своето късче…
“потрябва” написах и ми се прииска да парафразирам известната фраза за засятото дръвче:
Който не е разказал приказка на дете напразно е живял на тоя свят!
………..
Не приемайте написаното до тук като философстване по липса на по-сериозно занимание. То си има повод: като преглеждах форумните си архиви попаднах на следното, което съм писал преди 3 години – на 01.11.2004 г.:
“Тия дни се появи информация по телевизията за проведени от деца съдебни процеси. Всъщност процесът е един – Червената шапчица съди Вълка – но е правен в различни градове. Целта била да се научат децата на справедливост. Всички пледоарии те сами са си готвили.
В един от репортажите чух нещо от което ми настръхна косата. Детето, което представлява обвиняемия Вълк измислило като оправдание следното: “Ами аз изядох Бабата, защото мислех, че тя е самотна и НЯМА ДА ИМА КОЙ ДА ПЛАЧЕ ЗА НЕЯ!”
Говорителката, която го съобщи, откровено се смееше, очевидно представяйки го за много забавен епизод…”