Коментари на: Комуникация

От: Графът

Графът — Thu, 21 Feb 2008 10:38:18 +0000

За това ще напиша по-късно. Не е свързано с „езика“, а с дейността на мозъка.

От: Муниконтин

Муниконтин — Thu, 21 Feb 2008 08:16:21 +0000

Mного ми е любопитно какво мислиш за сънищата? Те средство за комуникация ли са? И ако да – с кого? А сънищата на животните? Защото, Ти предполагам го знаеш много добре!, сънуват!

От: Графът

Графът — Wed, 20 Feb 2008 17:21:17 +0000

Благодаря, astilar! Наистина ми беше интересно. А в материала има и други линкове. Но отново констатирам, че дори големите капацитети подхождат към животните като към животни – а приори не ги допускат до сферата на развито съзнание и интелект. А, не дай Боже, да допуснат мисълта, че те могат да имат по-съвършена и универсална система на комуникация от нас. (“А поскольку, судя по всему, „майнда“ у несчастных верветок нет, то и „языка“ – при таком подходе – в принципе быть не может.
С другой стороны, у антропоидов сознание очень развито. Они способны, например, оценивать намерения другой обезьяны или человека…”)
Авторът има интересни наблюдения върху демонстрациите. И в един момент ми се искаше да му кажа: “А дали това не е наистина някаква състезателна игра с победители и класация?”.
Но с много неща категорично не съм съгласен. Например, той твърди, че маймуните са способни да оценяват и предвиждат действията на човека, но “птицы на такое абсолютно не способны”. И мога да го докажа. За мравките също е остаряло.

От: astilar

astilar — Wed, 20 Feb 2008 16:10:28 +0000

http://offline.computerra.ru/2006/647/279375/ Може би ще Ви е интересно това. Поздрави!

От: Графът

Графът — Wed, 06 Feb 2008 15:23:33 +0000

И аз се ядосвам за същото!

От: vanilla

vanilla — Wed, 06 Feb 2008 07:23:05 +0000

И аз не откривам Америка, добавяйки, че човешкият мозък работи с 1/100 (поне) от капацитета си, за разлика от мозъка на животните и – напълно подкрепям – съответната тъкан при растенията; при тях „субстратът“ е по-малко, но се използва по-добре. Това, за което ме е яд, е, че вместо „венецът на природата“ да развива онова, което му е дадено, всячески се мъчи да го затлачи и похаби (или позволява на себеподобните си да му го сторят; което пак е същото).

От: Svetlina

Svetlina — Sun, 13 Jan 2008 11:14:26 +0000

признавам се за победена

А сърцевината има опорна функция. Без нея дървото нямаше да може да издържи тежестта на ябълките или листата. Не бих казала, че й липсва твърдост. Ако беше така, щяхме да правим дъски и греди от дървесна кора, а не от дялани стволове. Но да – изглежда логично тя да има още функции.
Направо капитулирам. Тезата ви е превъзходна!

От: Графът

Графът — Sun, 13 Jan 2008 11:00:39 +0000

Драга Svetlina, напразно се извинявате – аз си го казвам в писанието. Нещо повече – с Куелю не се “засичаме”, защото той говори за езика на чувствата, който всички хора разбират, но вероятно и моето хрумване, изложено тук, не е откритие – сигурно вече някой някъде е говорил по това. Не искам да проверявам (в интернет не е невъзможно), защото прочетени чужди съждения в тон с твоите винаги те отклоняват малко или много. Това си ми е стар принцип.
За растенията все се каня да се заровя по-сериозно – откровено казано, нищо не знам. Даже от училище – в музикалната гимназия общообразователните предмети бяха между другото. Затова и не съм се задълбочил по въпроса, а само подмятам. Интересно ми е не толкова ролята на ликото (там нещата са по-обясними), колкото до сърцевината, която е нелогична за самата конструкция на дървото – рохкава, без еластичност или твърдост. По нея не текат хранителни сокове, доколкото си спомням. За какво тогава служи?

От: Svetlina

Svetlina — Sat, 12 Jan 2008 10:00:28 +0000

Съжалявам точно аз да ти/ви ( ) го кажа, Графе, но Паулу Куелю това с общия език вече го е измислил: „На света съществува език, който всички разбират – езикът на въодушевлението, на нещата, направени с воля и любов в търсене на онова, което човек силно желае или в което вярва.“ (из „Алхимикът“).
На мен обаче ми стана интересна идеята за ликото на растенията, което може да предава различни неща, включително информация според вашата теза. Доколкото помня системата е такава: поражда се някакъв вид налягане, целта на което е то да се изравни навсякъде и така веществата се изкачват нагоре (разпространяват се из цялото растение), а ако нещо не е нужно някъде, то се предава нататък. Но това е за химични вещества. А информацията по-скоро си я представям като серия трептения, които съвсем спокойно може да се предават и по земята и съответно не е и изключено да се отпечатват в растенията по някакъв механизъм – нещо като пръстените на дърветата, но на по-ниско ниво. Някъде може да има закодирано знание, до което ние не можем да се докоснем. Ако това е вярно, то същото го има и в хората и явно някои от нас несъзнателно могат да отключват тези механизми и да си ги ползват.