Г-н Костов, не участвах в разговора с Вас, защото зная, че вече имате достатъчно опит (а и не сте глупав) за да се измъкнете от неудобни въпроси. Още повече, че тези “разговори” са всъщност монолози – но това не е Ваша вина.
Сигурен съм, че ще се заинтересувате ог реакцията на форума ни. Затова Ви пиша мнението си по някои Ваши твърдения в отговорите. Преди всичко категорично твърдите, че сте християнин. Извинете ме, но това не е истина – Вие сте точно толкова християнин, колкото и много от властимеющите комунисти бяха комунисти. Защото не в това, какви сладки “правилни” приказки приказваш, а как изпълняваш постулатите на една идеология те прави нейн привърженик. И тук не става дума за измислените по-късно всевъзможни ритуали. Нямам предвид и БЕЗУСЛОВНИТЕ Христови заповеди, неизпълнението на само една от които вече лишава човека от правото да се нарича добър християнин (Вие имате ли повече от една риза – буквално?). А политическото Ви верую – да се подсигури достатъчно възможности на богатите да станат още по-богати, та да започнат да дават малко повечко хляб на тия, които ще работят за тях и ще ги правят още по-богати – и т.н., и т.н.? Съвместимо ли е това с християнството – припомнете си за търговците в храма (тогава не е имало още капиталисти!)!
Г-н Костов, наистина нещо ново (и не само за България) ще е политик, който е искрен и е способен да каже дори и това, което не му отърва. Хората помислиха Царя за такъв навремето. За съжаление, такъв още нямаме – и Вие не сте. Макар заради отговора Ви по повод финансирането на СДС… по повод хората около Вас…по повод съдиите…по повод Вашето материално положение…(мислите ли, че нещо наистина може да се скрие в България напълно?) и т.н.
Надявам се да не съм Ви обидил. Написаното се отнася за политика Ив.Костов, не за човека Ив.Костов – аз не Ви познавам лично.
Но имам достатъчно близък поглед на някои от Вашите хора и добре зная, какво постигнаха семействата им в материално отношение за 4-те години Ваше управление…
……………….
Обяснение: това писмо от форумния си архив публикувам не като повод за разискване личността на г-н Костов (откровено казано в момента не ме интересува), а като своеобразен коментар към “Цяло чудо е, че с толкова лош човешки материал Костов успя да направи нещо добро и за България” в HUMANUS. То е писано на 12.06.2004 във връзка с участието му в чат-среща на Скайфорум