Коментари на: Песимистично

От: Графът

Графът — Sun, 06 Jan 2008 21:29:45 +0000

Господин Гюров, навлизаме в област, която си иска отделно кътче. Ще го има по-нататък – и въпросите, за които споменавам в бележката до Краси са от тази област…

От: Графът

Графът — Sun, 06 Jan 2008 21:26:26 +0000

Здравей Краси,
Твоето “Не може човек да живее като все едно ще бъде последен на тази планета и като все едно е единствения мислещ в нея.” си ми взела от устата!
Да, човек се учи от грешките си. Въпросът е дали достатъчно. И как се предава наученото. Но това си е доста обширна тема, по която имам намерение да напиша нещо по-нататък.

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sun, 06 Jan 2008 14:24:31 +0000

За „спама“, май wordpress класифицира като спам всяко мнение над определен размер, имал съм този проблем и в друг wordpress блог. Може да погледнете дали има някъде настройка за такъв максимално допустим размер.

За първата бомбардировка със самолет – да, наистина светъл български лъч в световната история

Нещата за магията не ги игнорирам, само че в цитирания от мен текст изводите са малко фриволни. Както нерядко се случва, след блестящ анализ на чуждите грешки следва не чак толкова блестящ собствен принос. Например за странните съвпадения, довели в крайна сметка едната страна до победа във Втората световна война – авторът предполага човешка магическа намеса. Е, дори наистина да е имало магическа намеса (което аз допускам съвсем сериозно като възможност), къде са основанията да смятаме, че тя е била ЧОВЕШКА? И не само това, ами даже и свързана с щабовете на воюващите страни (чувал съм например, че Шри Ауробиндо и младият тогава Шри Чинмой били участвали в битката със „злите сили“ през тази война, но не съм чувал да са били на подчинение към американския щаб).

От: Графът

Графът — Sun, 06 Jan 2008 11:56:42 +0000

Господин Гюров, не зная защо вашето мнение беше в “спам”. Върнах го тук.
Общо взето вече съм отговорил, само още малко конкретно по Вашето мнение. Страхът от Съветския съюз съществуваше, но според мен в по-друг аспект – западните държави се страхуваха от лошия пример за “бедните и онеправданите”. И с основание – в началния период имаше опити за революции в някои страни, изолацията не даваше истинска информация, което позволяваше силно украсени от фантазията слухове “на ухо”. И така или иначе това даде тласък на социалната държава.
За Дж.Атанасов сте прав. Е, тогава мога да го заменя с наистина български пример – първа в света бомбардировка от самолет.
Колкото до развитието на човечеството, съгласен съм с Вас. Гледните точки са различни. Моята е абсолютно неангажираща от научна гледна точка – чисто лична.
Колкото до “предстоящия етап на овладяване на магията” не бих го игнорирал с лека ръка. Като приема “магия” съвсем условно, разбира се. В момента чета “По-кратка история на времето” на Стивън Хокинг и Ленард Млодинов, където се говори за други неща, но се насочва мисълта към възможността за “магия”.

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sun, 06 Jan 2008 11:54:43 +0000

А, коментарът ми се е появил, благодаря

От: krasi

krasi — Sun, 06 Jan 2008 05:47:44 +0000

ХОРА – в смисъла на най-доброто от всяка една гледна точка.
Всъщност и това е тема по която доста може да се поспори.

От: krasi

krasi — Sun, 06 Jan 2008 05:41:43 +0000

Може би терминът „човешко лице“ не е много точен, или по-точно съшността, която се крие зад този термин не е много ясна. Както при социализма така и при капитализма сме свидетели на едно не много коректно отношение към ближния. А и който и строй да вземем виждаме едно и също – една група от хора /по-малка или по-голяма се стреми да живее на гърба на другите/, а методите просто са различни. Може би прекалено много опростявам нещата, но според Айнщайн – колкото нещо е по просто, толкова вероятността да е вярно е по-голяма. Та мисълта ми е, какво значи човешки. Този термин го използваме когато грешим – човешко е да се греши, използваме го като човещина за оправдаване на някакви пороци или като доброта, грижа, внимание. Та в случая човешки явно характеризира нещо по-добро може би. Но дали е така и за кого, защото всичко е твърде относително.
Честно казано си мисля, че просто трябва да ни се промени нещо в морала и мисленето. Не може човек да живее като все едно ще бъде последен на тази планета и като все едно е единствения мислещ в нея. А може би или по-точно със сигурност тези кризи идват за да ни променят мисленето, защото човекът се изгражда като такъв през трудностите, а как точно ще го наричаме и какви имена ще му лепваме все едно. Може би един ден просто ще се научим да бъдем ХОРА.

От: Графът

Графът — Sat, 05 Jan 2008 20:37:28 +0000

Не, драга lyd, става дума за исторически пример в контекста на писанието ми, когато ерозирала, в дълбока криза държава дава тласък в развитието на човечеството. В примера:
Русия в катастрофална криза 1917 г. -> довежда до революция с основни коренни промени -> просъществуване на нов тип (социалистическа) държава и разрастване в блок от държави през доста десетилетия -> принуждава стария тип държави (капиталистически) да променят и усъвършенстват отношението и положението на своето население, т.е. капитализъм с човешко лице. Този термин създаде западната критическа теория като популярно обяснение на своите теории за развитието на късния капитализъм, превръщащо я от критика на политикономията в критика на социологията. Преобладаващо мнение е, че това развитие в такава посока нямаше да бъде толкова бързо без “конкуренцията” на комунистическия лагер.

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sat, 05 Jan 2008 20:15:57 +0000

Вероятно коментарът ми стана прекалено дълъг и надхвърли някакъв лимит, не се появи, без никакво съобщение за грешка. Ако може да погледнете филтрираните…

За замяна на коментарите в блоговете с разговори на чашка кафе, ще трябва да се появят или удобни и евтини телепортатори, или 3д среди като описаните в „Снежен крах“ или „Лабиринтът на отраженията“ А иначе, днес тръгнах за някъде, но реших да се върна, тъй като влакът замръзнал на друга гара

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sat, 05 Jan 2008 20:07:35 +0000

@Графът

Попитах за примери, тъй като има една мисъл, че практиката е най-големият враг на красивите теории
„Съветски съюз –> капитализъм с човешко лице“ – предполагам имате предвид, че съществуването на СССР стимулира създаването на „капитализъм с човешко лице“ в други страни. В случая обаче имаме по-скоро страх в другите страни да не се превърнат в нещо като СССР, който страх ги принуди да се променят донякъде. Сега не бихме могли да гадаем дали без СССР западните страни днес не биха имали още „по-човешки вид“. Но ако не друго, поне САЩ едва ли биха минали през периода на Маккартизма. Има един принцип, че всяка позиция създава своята опозиция.

За Дж.Атанасов и компютъра, сигурно знаете, че той дори не е роден в България, нито майка му е българка. А и без него практическата поява на първия компютър едва ли би се забавила с повече от няколко месеца. Това изтъкване у нас на „българската“ роля в създаването на компютрите е израз по-скоро на национален комплекс за малоценност.

Колкото до реалният прогрес и растеж и кои страни са го осъществили в исторически план (ако той изобщо може да се разглежда като дело на държави), първо би трябвало да дефинираме какво разбираме под прогрес. По въпроса би могло да има различни гледни точки. Един възможен отговор е даден например тук:
http://underpear.gyuvetch.bg/translat/eskov.htm
(Кирил Есков – „Нашият отговор на Фукуяма“)

В този текст като основни етапи в развитието на човечеството се посочват овладяването на веществото (през Неолита), на енергията (епохата на модерността, индустриалното общество) и на информацията (постмодерната епоха, т.е. нашето съвремие). Като следващ (предстоящ) етап Есков сочи овладяването на магията, но аз ще прескоча последното като нещо със спекулативен характер от днешна гл. точка.

Гледано от този ъгъл, нито една от тези революции в развитието не е извършена в условия на разпад, в слаби и ерозирали държави.

Друг възможен отговор за прогреса и еволюцията има в книгите на Кен Уилбър, например в неговата „Кратка история на всичко“. Там вече сме съвсем извън контекста на държавите. А написаното е много подходящо като отговор на цитираният от Вас К. Вонегът. Вонегът определено би трябвало да прочете Уилбър
Ще стане прекалено дълго, ако се опитам да преразказвам, ще пробвам съвсем накратко, без претенции за точност. Уилбър разглежда Съзнанието като катерач по стълба. При всеки опит за изкачване на следващото стъпало има риск нещо да се обърка. Специфична патология на етапа. Затова колкото по-високо се изкачваме, толкова повече проблемни индивиди се получават. Например трябва да опитате да се изкачите сравнително високо, за да ви се случи екзистенциална криза (в смисъла на Сартър и компания). Себичните индивиди, останали на индивидуалното его ниво, не страдат от такива неща. А от друга страна, предоставянето на съвременните технически средства в ръцете на подобни индивиди е доста опасно за цялата екосистема…

От: lyd

lyd — Sat, 05 Jan 2008 18:26:39 +0000

Хм. Не можах да схвана това за капитализма с човешко лице и Русия. Имаш предвид, че в Русия днес има капитализъм с човешко лице ли?

От: Графът

Графът — Sat, 05 Jan 2008 17:26:01 +0000

Добър пример, уважаеми Господин Гюров, наистина най-оптимистичният. Защото той показва, че ние, хората, не сме все още безнадеждни. Не сме, защото не сме забравили все още кои сме, не сме забравили “рода”. Иначе за какво ми е този блог ако останалите хора не ме интересуват? За какво ни е тази глобална система за общуване? Тя е най-съвършен израз на исконното желание на хората да общуват помежду си. И преди е имало такива, и след нея ще има сигурно още по-съвършени – може би подобен на нашия разговор в бъдещето ще става не пред клавиатурата, а на чашка кафе след приятелско ръкуване? Вероятно знаете кое е най-тежкото изпитание за човека – пълната изолация от себеподобните. Това е постоянен обект на научни изследвания.
Колкото до въпроса Ви, явно ще трябва няколко уточнения. В кратко писание от страничка и нещо не е възможно цялостно подробно разгръщане на тези. То по-скоро подхвърля мисли на автора като повод за размисъл. Но, от друга страна, изисква максимална точност в неговите думи. Което си е трудна работа… И все пак – слаба, ерозирала не означава малка; истинско бъдеще означава следващи крачки по пътя напред; носители не означава непременно “лично” осъществяване, а тласък на процес, и т.н.
Примери в историята има достатъчно, но аз не съм вещ в тази област и се боя от елементарни неточности. Затова ще Ви посоча съвременен: Русия -> Съветски съюз (и соцлагер) –> капитализъм с човешко лице. Обръщам Ви внимание: последният термин не е мой.
Между другото, и малките държави могат да влияят на бъдещето, но повече чрез своите хора и в друг аспект. Например Д.Атанасов и компютъра…

От: Господин Гюров

Господин Гюров — Sat, 05 Jan 2008 14:25:08 +0000

Най-оптиомистичният пример, за който се сещам е, че все още сме тук, повече от всякога, и за първи път в историята имаме на разположение глобална система за общуване. Благодарение на която съществува и Вашият блог.

Сега аз да Ви поискам някакви примери за това твърдение:

„Най-мащабните промени в човешката история са ставали винаги в най-жестоките и наглед безнадеждни кризи, разпад … Носители на истинското бъдеще са слабите ерозирали държави.“

Кога слаба, ерозирала държава е донесла „истинско бъдеще“?