“Като сеете тиквено семе в буренясала нива има много да чакате да се родят любеници”.(народно предупреждение ;) )

Всички викат: “Стига с тия тикви и кратуни, да си отгледаме една свястна партия да ни управлява!”. 99,99 процента от анкетираните така викат (00,01 % не разбрал какво го питат и затова казал “не” за по-сигурно).
Как ще поникне тази идеална партия, която искаме да дойде и ни управлява, като на никой и през ум не му минава, че най-напред трябва да се разкопае и натори почвата, да се пресее семето и особено да се прочистят бурените. Преди сеитбата, а не при беритбата! И – да не забравя – да не се препикава покълналото, с извинение.
Ние си го караме по наш патент:
Намираме Група честни хора, себеотдайни, добри професионалисти в различни области, безкористни, с добро финансово положение, готови да загубят няколко години в полза на България. (Тези качества са силно съкратен вариант на необходимия минимум за да стане работата.) И правят партия според наличната законност за да осъществят това свое намерение. Този начин е единственият възможен (и според евроинструкциите ;) ). Всички хвърляме шапки и викаме “ура!”.
Оказва се, обаче, че поради липса на достатъчно време новата партия е посята в старата необработена нива. В резултат на което:
- при първия мирис на власт Групата е обсадена от “всеотдайни ентусиасти” (помните ли тълпите на “Шишман”?);
- тя трябва спешно да направи банка кадри (хората, които членовете на Групата познават лично не са достатъчни);
- спешно да подбере кандидат-депутати, които да са запалени точно от техните идеи за управление;
- и (справяйки се успешно с всичко това) да управлява чрез тия депутати, над които партията (и Групата!) нямат никаква власт (според природните закони и Конституцията) и които изведнъж се оказва, че нямат нищо общо с партията, че са избрани лично от народа и са представители само на народната любов, и изобщо ония малоумници от Групата ако искат да се жертват в нечия полза това си е тяхна работа.
Разрасналата се междувременно партия на Групата (ентусиастите!), гледайки далновидно към следващите избори, изолира и проваля хората от първоначалната група. Те с горчивина отиват да си гледат своята работа. Остава само името на партията – за удобство и реклама.
Ние, с шапките и “ура”-та, псуваме Групата (излъгала ни) и започваме да се озъртаме за нова група “на надеждата” – зер време за сеитба (избори му викат сега) наближава.
Междувременно, инициативни персони са усетили, че в тая работа има хляб и са направили фирма за разсад на политически надеждници. И, разбира се, като всяка фирма с добър мениджмънт са зарязали скъпата капризна суровина (честни хора) и са я заменили с евтин ерзац, който обаче изглежда много по-лъскаво и съблазнително надеждно.
За обработване на нивата никой не се и сеща – там мотика трябва, “ура” работа не върши…