Дошло новото време (не кошлуковото, а това, навън). Дошло и време (по-точно мода) замогналите се потомци да си спомнят за селските корени. “Връщали” се на село, разчиствали тотално всичко налично върху “родното” място, ограждали го с двуметров зид и вдигали нови къщи в стил “мутрок” :) .

Но между тях имало и с чувствителни души – в едно китно селце едни такива потомци решили да вградят старата къща в новия строеж. Както направи Софиянски с Градската библиотека в София. Хванали те видна фирма, направила тя проект и работата станала. Много хубаво даже станала!
За откриването стопаните събрали видна компания – какви коли, лелее! Влезли те зад зида, затворили “кованата порта” и толкоз. Любопитните от селото с пръст в устата, няма откъде да надникнеш. Легнало си селото. По едно време се чул силен гръм, ама старците помислили, че буря се е задала, нали са в балкана, не е за сефте.
На сутринта що щеш: на мястото на новата къща огромна дупка!
Надошла полиция (може и бат’Бойко да е бил, ако е било по негово време), та разследвания, та версии – работни и по така… и нищо! Нищо не можали да разкрият.
А работата си била съвсем проста. Прадядото на селото дядо Патю я разкри ама софиянците нали сте важни и в селска кръчма не ходите…
Дядото, дето строил къщата някога, бил бомбаджия. За незнаещите, имаше такава професия (а май и сега я има ;) ). Работел в каменоломна и поработвал тайничко на частно (така беше едно време!) – кога кладенец да се пробие, кога някоя скала пречи на някого да си направи къщата… С една дума, изкарвал си човека за пиене и черпня в кръчмата. Ама тая работа с въздух не става та си отклонявал “на ляво” по някоя и друга шашка от каменоломната. И си ги складирал … в мазето. В дупка на земята изградена с камък.

Минавали си по живо по здраво годините. Хубаво, ама веднъж сгрешил и пийнал не след работа, а преди, и приключил земния си път по законите на професията. За мазето така и забравили – не са жълтици, я. А може и да не са знаели неговите хора.
Строителите като подготвяли мазето за битова механа стигнали до зида и решили, че е достатъчно здраво, турили една замазчица отгоре и баш там направили камината.
Кога дошли собствениците запалили камината да си пият питието като графове.
Ей тъй станала дупката!
Едно само не ми е ясно – из Софията започнала серия от взривени подобни коли като на нашите хора заедно със собствениците им. Там пък кой е складирвал шашки?