Като се разгорят от време на време политическите страсти все се сещам за едно представление на панаир в провинцията. Ще го разкажа от първа ръка.
На панаирджийския цирк африканците реституирали дивите животни, клоуните си намерили работа в София някъде срещу Радисън, атлетите преминали към финансовата сфера и цирка закъсал. Тогава ръководството решило да се актуализират (което не било най-добрия вариант, ама нищо по-добро нямало измислено, както бил казал един закръглен мъж с лула) и да „организират“ шоу под купола на цирка. Събрали шоумени и направили представление, за което ви разказвам:
На сцената се сменяха Гуню с Муню. Публиката се прозяваше и мърмореше “до кога ще ни се кълчотят тия”.
Докато се появи Факирът.
Застана той, свали цилиндъра си и се поклони, после бръкна в него и…хоп, измъкна едно царче! Ама съвсем като истинско. Публиката се ококори и моментално се разсъни – царчето се оказа едно такова забавничко, хем приказва едно особено, смешничко, хем без него нищо не става. Всички чакат то какво ще каже. Вервайте ми ще му дойде, няма да му дойде (времето!) – изтъркулиха се 4 часа. Интересът явно отново започна да спада.
Пак бръкна Факирът в цилиндъра и измъкна този път едно такова черничко фюрерче. Много интересно, като от звездни войни. Ходи, маха, вика… Публиката пак зяпна (особено по-изучената). Шоуто се оживи. Но нещо се оплете фюрерчето, започна да се спъва по сцената и да си обърква репликите, та се наложи спешно да спасяват положението старите артисти. На тях смешките им стари, публиката наизуст ги знае, ама печени – да запълват дупката, докато Факирът си оправи реквизита в цилиндъра, еша им няма.
Какво ли ще извади Факирът след това? Май се показва нещо като нищо – ни генерал, ни полицай, ни пожарникар, ни селски бабаит… Ама поне жените ще спрат да мрънкат и ще се ококорят – мускули са това, ей!
А след това някой Дълъг с бръсната глава? Или?
Никой не знае и по-добре – иначе ще се изгуби изненадата в представлението и публиката ще си тръгне, и тъй доста е оредяла.
Кой е Факирът ли?
Че казва ли ти някой – той е с домино! И на афиша не го пише.
А ние, публиката, уж се забавляваме, ама все току се оглеждаме няма ли да тръгнат да раздават кесии с пуканки…
Провинциално представление понеделник, дек 31 2007
Бистря политиката... 8:05 am
RSS - Posts
21 декември, 2008 в 8:30 pm
[...] нещо”. Впрочем преди година написах в блога за едно „Провинциално представление”. Там май съм описал и сегашната [...]
22 март, 2009 в 12:01 pm
I want to find topics similar to this article.
I search on google. and found here.
Thank you
23 март, 2009 в 1:12 pm
Изключително сполучливи сравнения. Чест и почитания, Графе!
24 март, 2009 в 12:07 am
Благодаря, Jaguar! Ценя високо оценката – имайки предвид Вие как пишете!
15 юни, 2009 в 12:53 pm
Време е Факирът да си свали маската и всички да видят, че той е… публиката. И публиката най-сетне да си признае, че те са Факира. Ако имат чувство за отговорност.
15 юни, 2009 в 7:37 pm
И така може да е, Mari-ana. Ама стара практика е под свалената маска да се окаже друга маска.
Че тя, публиката, както трудно се управлява, така и лесно се замайва…