В “ЧУДОМИРЕ, КЪДЕ СИ?” (“Житейски истории”) има коментар от г-н Апостолов, който засяга “мнозина нашенци искат”, както той е написал.
Тази гледна точка има-няма и току се появи. Няма да повтарям тук различните гледни точки. Просто ще се възползвам от неговия “картинен” пример:
Палачинката се обърна. Вярно. Който е правил палачинки знае – обръщането е задължително за да се получи добър резултат. Тук е големият майсторлък – да я обърнеш първо, навреме и второ, майсторски, че да не се нагъне и разкъса.
Стане ли както трябва, хората ядат и си облизват пръстите. И за още питат.
Не стане ли – “майсторът” сам си я преглъща, а останалите тръгват да търсят другаде палачинки.
Едно е неизбежно и при двата случая: след обръщането следва изяждане и се слага нова палачинка на тигана!
Нали няма нужда да обяснявам, какво се разбира под “палачинка” и “майстор”, та съм го написал в тази папка? ;)
………
В цитирания коментар има още едно характерно словосъчетание: “вземане-даване”. Често го употребяваме. Но замисляме ли се в истинското му съдържание?
Две думи са вързани. В еднопосочно значение: “вземане”, когато има “даване”.
Затова най-често мърморещите са от отбора на първата дума, все им се струва, че малко им дават, все поучават “даващите”, че безплатно ядене няма. Което си е вярно.
Както е вярно и това, че яденето често го плащат не тия, които го ядат!…