Като прочетете следващите редове почти сигурно ще си помислите, че в тази папка ще бъдат литературните ми опити в остроумие. Не бързайте! Тръгвам от началото (нашето, на “върха на пирамидата” :) ), а за него никой не знае нищо със сигурност. Даже и тези, които би трябвало да знаят – и твърдят, че знаят. А пък едни от тях викат “Бог ни е направил”, други – “от маймуните сме”, трети извънземни се изкарват…
Нормално – “когато не разбираме нещо, започваме да предполагаме.”, както е казал Форестър. И колкото по не знаем, толкова сме по-категорични. Може би от желание да убедим сами себе си?
Хубаво, ама щом и “знаещите и можещите”, (т.е. философите и учените) тръгват от някакво хрумване, за което намират доводи, аз не мога ли да направя същото? Още повече, че един от любимите ми “подписи” във форумите е: “И най-големите умове са хора като нас – не са безгрешни.”!
Това, последното – да греша – го мога и аз! А останалото – доводите – дали съм го намерил, вие преценете.
И да си знаете: ще пофилософствам, но накрая пак ще стигна до оная, дето я бистрим – политиката… :)

МАСАТА

- Хайде, сядайте на масата! – подкани ни домакинята.
“Интересно, защо ли ние, българите, предпочитаме да сядаме НА масата, а не край нея?” – помислих си аз – “Може би, защото все гледаме да сме отгоре, а не край.” Последвалите събития ( :) ) бързо изтриха интереса ми към този въпрос. Но някъде из главата ми продължи да бръмчи мушица: “масата, масата”… И един ден реших да се отърва от нея: я да видя, какво толкова има в тая маса, че не ми дава мира.
Имало, както се оказа!
Какво е направило от човека – едно от многото невзрачни животни – властелин на света?
Най-великото откритие на Земята: МАСАТА!
Смеете се, а? Я не бързайте да се хилите ами помислете:
Човекът станал човек, когато измислил да се храни на определено място заедно с близките си, а не там, където намери храната!
Оттогава много по-силни и с по-големи възможности животни се появявали и изчезвали. Само човекът ставал все по-силен и по-първи благодарение на МАСАТА.
След трудния ден край масата се събирал рода. Виждали се, разговаряли, разказвали си всичко интересно и си разпределяли работата за следващия ден. Кой ще търчи и се блъска по задачи, кой ще координира край масата… :)
Така МАСАТА станала най-важното място в живота на човека. Дотолкова, че престанал да го осъзнава. Но несъзнателно ù отдавал дължимото.
МАСАТА постепенно станала символ на нещо важно и действено:
- маса хора – значи, важно мнозинство;
- свърших маса работа – значи работата ми е била успешна;
- сложих го на масата – значи предлагам нещо;
- решихме го на маса – значи няма хък-мък;
- бяхме на маса – значи среща с доброжелатели, приятели, колеги, и т.н.
Даже специални хора се появили – масовици!
Измислили и предмета МАСА. Полека-лека той станал толкова разнообразен, че надали днес някой е в състояние да изброи всичките разновидности. Квадратна, правоъгълна, триъгълна, кръгла, овална, дълга, централна, крайна, обща, семейна – каквото прилагателно ти дойде на ума все ще е вярно!
На такова важно място не може да се сяда току-така – появила се йерархия на местата. Важните места празни стоят, ако няма важен човек да седне!
Започнала и подредбата – МАСАТА го изисквала. Цяла престижна професия! Кой къде трябва да сяда, как да се поднася яденето, как да се яде… Полека-лека станало цяла наука и признак на перфектно възпитание.
Пак по изискване на МАСАТА се появил един от най-тачените майсторлъци – готвенето. Бързо станало ясно, че това всички го знаят, но единици го могат! Затова тези единици-майстори са нещо като жреци на МАСАТА. И те станали известни и търсени – за тях знаят даже и хора, които не са опитвали манджите им.
Така МАСАТА станала основа на човечеството. И днес накъдето и да се обърнеш все я виждаш и чуваш. Кръгла маса, шведска маса, голяма маса, интимна маса, на масата, край масата, върху масата, под масата…
Да, и под масата – там е един цял свят. И едно от най-любимите места на децата докато големите са край масата – истинска школа за живота! :)