Здравейте, уважаеми гости!
Както вече сте видели в НАЧАЛОТО…, този блог* ми е подарък от обичния внук. Което пък изяснява, че аз съм дядо. С важно допълнение: че не само на внука си, а и фактически.
Това доста ще промени обичайния стандарт, правила, съдържание и …. целите блогови. ;) Още тук, във визитката.
Ще ви се представя, разбира се, учтивостта го изисква: Васил Константинов, Графът, приятно ми е! (което си е истина!)
Останалото за мен, обаче, ще научите малко по малко от различни мои спомени и писания в този дневник. Защото, за какво да ви пиша “професия музикант” и професионална кариера, след като това вече от доста време е минало – от 15 години съм пенсионер. Каква професия, каква “слава” и постижения, когато си на 75! За част от вас това е съвсем далечно “историческо” време - и родителите ви не са били родени по времето на някои случки, за които ще прочетете. :)
Но възрастта, драги приятели, си има и добрите страни. Постепенно човек се успокоява и започва да обръща внимание на неща, за които е нямал време докато е тичал “по дистанцията” и е гледал да надбяга ония пред него. Остава му време да преравя старите кашони, да си спомня случки – повече весели, отколкото тъжни, да прегрупира и осмисля натрупания “багаж” през годините. Може би ще ви бъде интересно да прочетете нещо такова? Нали и вас това ви чака (без да ви плаша :) ).
Ще пиша тук каквото ми хрумне (а даже и каквото ми е хрумвало). И интересно, и не дотам. От червеното винце и препечените филийки с масло и чубрица до философии за миросъзданието. Човещина! А ако от време на време ми правите компания с по някоя реплика ще бъда много радостен!
Та това е малко необичайното на този блог – не е направен нито за слава (за кога тепърва!), нито от самочувствие, още по-малко за печалба. Накратко - не е блог, а личен дневник. Може да се каже “дневник, забравен в читалнята”. :)
Май се подсмихвате под мустак, четейки горните редове: тоя нещо ни будалка! На скромен се прави - а “Графът”?!?
Прави сте, това с “Графът” още тук трябва да се изясни.
“Графът” не е измислен от мен “ник”, както казвате сега. Не ми е и професионален псевдоним. Това ми е прякор от детските години, от 7-8 годишен. А прякор означава, че връстниците ти те “кръщават” и няма спасение. :)
Е, повечето детски прякори си отиват с детството. Моят по всички правила също трябваше да изчезне напълно – бях в прогимназията, когато се преместихме от малък провинциален град в София и тук никой не ме познаваше, та да ми пренесе и прякора. Но…година по-късно, в гимназията наново ме “титулуваха” графът!! И такъв си останах, та досега – за близките ми приятели, че даже и дъщеря ми от време на време ме графосва. :) Така ме знаят и по някои форуми.
Куриозното е, че когато започнах работа, студентите (май студентките бяха! ;) ) за трети път ме нарекоха “графът”…
Няма отърваване от прякор, да знаете!
___________
* Аз ще си го наричам дневник!