Портретът от стената

ме следи.
От 1944-та до днес!
Ден след ден, година след година.

Гледа строго

Другата страна на точката

Стенограмата от последното заседание на МС, публикувана масово, предизвика всеобщо веселие. Чак говорителите в новините на различните телевизии с мъка сдържаха усмивките си.

Не че имаше нещо ново във вече официализирания стил на говорене на публичните персони. Изненадващото беше, че това става на заседание на Министерския съвет на Република България!
Новият щрих в образа на г-н Министър-председателя няма да промени обаянието на личността му сред широките народни маси, няма да свали ни на йота имиджа му. Подигравките няма да го смутят – сам си каза снощи в Панорама, че не са го учили да говори, липсват му годините.
А ние ще чакаме следващата веселба в управленческата гилдия. Е, не всички – има и хора, на които им дойде байгън от простотии и здравата се ядосаха из нета.

Но има ли някой, който да забеляза,

Свободата, Санчо…

Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.

Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…

Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец…

А истината, дон Кихоте?

Истината, Санчо, е призрак. Има ли я, няма ли я и Господ не може да ти каже. Гледа Той света и се чуди истина ли е, че Той го е направил до последната прашинка. Дяволът му вика „Ти, Ти!”, а на Него не му се вярва…

 Та откак свят светува няма Истина, Санчо. Има истини – за всекиго според нуждите. Едно и също нещо – тебе лъжа, мене истина. Като онези великани отсреща, дето казваш, че били вятърни мелници!

Така сигурно са разговаряли дон Кихот и Санчо Панса, яздейки по пътя. Дойде ми на ума по сериозен повод.

Вчера, в 14,39 ч. KALDATA публикува статия „България ратифицира тихомълком споразумение за драконовска цензура на интернет”.

Една невероятна история

Войтек, войникът мечка

На тази невероятна история попаднах също в есперантски сайт.
Приех я като интересна, вероятно малко или много поукрасена, но правдоподобна история. В смисъл, че са известни случаи през война на „осиновяване” от войнски части на спасени момченца и животни. Защо не и мече?

След като я преведох, потърсих в нета, както обикновено, за подходящи снимки на мечки. Не очаквах точно снимка на героя да има.
Но работата се оказа дебела!

Войтек – войникът мечка – е доста известен исторически факт.

Нещо повече – историята не само, че е съвсем истинска, но и продължава и до днес:

Вертикална гора

Bosco Verticale - първата вертикална гора в света

За нея най-напред прочетох в есперантски сайт.  Силно заинтересуван (и винаги с едно на ум при преразкази ) написах в Google „Bosco Verticale” и се появиха 2 милиона и 950 хиляди линка. Написах на български „вертикална гора” – милион 850 хил..

Е, ясно е – само аз, 1850001-ия, липсвам!

Точно да се откажа да пиша и…”Добре де, а ти защо нищо не знаеше досега за това?”

В торнадото от информация повече от вероятно е да пропуснеш нещо интересно (което при това не те засяга пряко) ако няма кой да ти  каже „Хе-хе, виж това!”. Затова реших да стана 1850001-ия за да ви посоча с мишката „Вижте нещо интересно”:

Protest SOPA/PIPA!

Драги приятели,

Много сайтове са блокирани днес в знак на протест срещу предложените закони в САЩ, които заплашват свободата на интернет: Stop Internet Piracy Act (SOPA) и Protect IP Act (PIPA).

От лични блогове на гиганти като WordPress и Wikipedia, различни сайтове навсякъде в интернет – включително и с тази молба – призовават да се помогне за спиране на  приемането на това опасно законодателство.

Каквито и убедителни мотиви за приемане на тези закони да има, опитът на моя живот казва, че никоя цензура не е свършила добра работа, но лоша – винаги!

Моля, вижте видеото по-долу за да научите за какво става дума. Вижте и тази публикация

При желание можете да се присъедините към протестните действия.

Ето призива на WordPress.com:

Как да готвим

„С весело настроение готви, че да си оближат пръстите като ядат!”

(все трябва да е казал някой майстор кулинар )

Със забавна книга завърших отминалата блогърска година, с весела книга ще започна тази. Нали така я пожелах (годината) на вас и на себе си – весела да е.

Книгата ми е „наследство” от миналата година, но сега ще разкажа за нея.

Лесно е да се каже „ще разкажа”, трудно е да се разкаже! Щом книгата е весела и разказът за нея трябва да е такъв. Не иде да я караш по правилата и да му дръпнеш такава рецензия, че и авторът да се опули за неговата книга ли става дума.

Щом ще се нарушават каноните, удрям през просото:

Весела Нова Година!

Весело посрещане на Новата 2012-та година!

Старата да си отнесе големите и малки лошотии,

Новата да донесе малки и по-голем’чки чудеса!

Следващата да посрещате весели и щастливи!

 

Обикновени убийства

-                           Донесох книгата на Жоро – казва Точица – искаш ли да ти я дам?
-                           Дай я – отговарям – да се поразсъня, че тия дни само ми се дреме, май имам остатъци от някакви мечешки гени.
-                           Сигурно ще се разсъниш – смее се тя – точно по твой вкус е: разкази хем с логичен, хем с неочакван край.

„Опаа, логичен, пък неочакван? – мисля си – „Това какво ще рече? За читатели скарани с логиката или за два пласта на действието?”

Носи ми тя книгата. Поглеждам я – заглавието на корицата

Човекът се нуждае от ремонт

Предпразнично, наглед песимистично, но всъщност много оптимистично!

Повод за това ми писание е една чудесна (не е изненада, че е такава!) публикация на Тишо „Светът не се нуждае от ремонт”.   Сериозен философски анализ на черната гнилота в хората, която е докарала човечеството до днешния му хал. Със съответните рецепти за лечение.

Прочете ли го човек, няма как да не се замисли. Не само конкретно за себе си, но и изобщо.

Кога и защо не знам, но ние сме се „повредили” в момента, когато сме започнали да искаме повече от колкото ни е необходимо. И да действаме в тази посока. Дяволът ли се е намесил, що ли, но от този момент сме напуснали лоното на Природата и сме престанали да бъдем нейни чада.

Умните хора винаги са го знаели, мнозина са го казвали през хилядолетията, малцина са ги чували.

Казва го и Тишо, няма да го повтарям. За себе си аз отдавна съм извел формула:

Крушите, които…

Една сутрин през миналата седмица, още преди да вляза в Monte Negro  виждам през стъклото на витрината продавачката и „кръжочнички” да заговорничат нещо наведени над няколко круши, изсипани върху щанда от голям пълен плик.
Откъде ли са ги взели – мисля си – толкова подбрани и по стандартите на ЕС не можеш намери. Вярно, за реклама или за изложба може да се изберат няколко от няколко десетки кг., ама тук за какво? В кафето круши не продават, я!

 Круши за снимка

Влизам и от вратата:
-         От къде е това чудо? – питам.
-         Мое производство – отговаря усмихната Цеца (тя е продавачката, живее в Своге и от там идва на работа) – донесох ви малко.
-         Леле, браво! – казвам аз – Ама не е трябвало да ги подбираш толкова, голяма работа е паднала. Те и така са явно много хубави. От едно дърво ли са?
-         Какво едно дърво, цялата ми ограда от край до край е отрупана с тях. И нищо не съм подбирала, всичките са все такива.

Гледам, Мариана нещо се подхилква, а аз междувременно 

Във вторник 13-и

12 барабонки

1. Четеш, слушаш: „В името на бъдещето…заради бъдещето…бъдещето така…бъдещето иначе…”.
Де го това бъдеще, бе?!? Ден след ден само в настоящето живеем!

2. Хората се делят на две: такива, които обещават и такива, на които обещават…

3. Цепи косъма на две и продава половинките за хиляди…

4. „За мъдрост търси старите. И къде да го търся сега този старец?” мисли 80-годишен, почесвайки се по темето…

5. От какво се пълнее най-много?

Градът благородник

Продължение на предишната публикация „Градове”

 Кой е градът благородник вече е ясно – пише го на снимката, Трявна.

Защо го наричам така ще стане ясно (надявам се!) от тази публикация. Но категорично подчертавам: това не е измислено заради „писателско” оригиналничене! Такова чувство-представа за града имат най-малкото двама души…

Как се появяват селищата споменах вече. Но не е толкова семпло и еднотипно. Причините са различни. Някои са резултат на целево търсене. Други на някаква случайност.* Трети поради трагична необходимост да се търси спасение от смъртна заплаха.

На мен друго ми е интересно – местната природа има ли отношение към пришълците? Има ли някакво значение защо са дошли?

Отвлечени въпроси, но ако има кой да отдели някоя и друга година за сериозни изследвания на представителна извадка от различни градове не се знае какво ще се получи…

В тази част на Стара планина именно спасение са търсели хора според преданията от древността. Много селища там са с такава причина за начало. И аз мисля, че Балканът ги е приел съчувствено, обградил ги е със своето благородство и доброта и им ги е предал за да му подхождат. Затова хората там са такива, с истински човешки дух. Затова почтително наричат Стара планина Балкана…

Настанили се хората, успокоили се,

Градове

Странно нещо са градовете!

Спрат странстващите хора някъде. Било да се разтоварят от умората, било защото им харесало мястото. Построят според уменията си някакви подслони да не са на открито. Поживеят, домързява ги, отщява им се скитосването, започват да се „обзавеждат”. И се ражда селище. А от него до град е един хвърлей място.

Накратко, хората правят града за да живеят по-удобно и, главно, защитено.

Но както се случва с доста направени от хората неща (от парите по-ярък пример няма!) градовете лека-полека заживяват свой живот.

Вечност

Философско понятие, което означава състояние, независещо от времето. Накратко казано, няма начало и край.

Създадено веднъж, то (понятието) бързо намира своята употреба все повече и повече в най-различни области. И във все повече стесняващи се рамки – всекиму според нуждите. Ще го намерите във фундаменталната наука, в религиите, в изкуството, в мечтите на хората. Можете да прочетете за някой новосъздаден предмет, че е „на практика вечен” (ей това, „на практика”, ме сваля в туш!) или да чуете „Цяла вечност те чакам!”

Умните (и остроумни!) хора също не пропускат да кажат нещо за вечността.

Президентски избори 2011 – моят коментар

Президентските избори отминаха, имаме избран президент на всички българи.

Че е на всички няма спор. Но най-подходящият ли е, колко и кои българи го избраха?

Статуквото отново си свърши работата – не избрахме най-подходящия.

Не само аз мисля така – куриозното е,

ИЗБОРИ 2011 – статуквото

Нещастната дума статуквото! Харесаха си я политици, партии, медии и коментатори за плашило и вече никой не си спомня какво точно означава*. „Фронт срещу статуквото”, „алтернатива на статуквото” и още десетки варианти на употреба, които те карат да пълниш думата с призраци от собствената си фантазия. Контролирана публична атмосфера…

Всеки се пише за борец срещу статуквото, всеки заплашва и обвинява другия в запазване на статуквото, всеки обещава да премахне статуквото.

ИЗБОРИ 2011

Коментари на парче

 Напразно изчаках един ден повече от законния 3-дневен за окончателни резултати от поредните президентски и местни избори. Обещанието на говорителя на ЦИК във вторник вечер да излязат до сряда вечер не бе изпълнено. До 19 часа днес, четвъртък, 03 ноември 2011, в официалния Портал за избори в Република България пълни данни има само за президентските.

Очевидно ще се наложи да пиша коментарите за тези избори на парче. Може пък сериал да стане, нали сега са модерни.

БУДИТЕЛИТЕ

Какво да говорим за тях? Всичко сме казали, когато сме ги нарекли

БУДИТЕЛИ!

По-добър израз на оценка и признателност няма!

Избори, мислене

Дойдат избори, развихри се темата за политическото мислене на поколенията.
„Не искам бабите да решават бъдещето на внуците си” злобничко заяви един нашумял режисьор по телевизията. Фразата е многозначителна и за нейното съдържание си заслужава доста да се поговори, но в други, по-спокойни времена. Заслужава си, защото не са редки и откритите възклицания „Кога ще си отиде това старо поколение!”, та да останем ние, демократите, да решаваме.

Въпрос на виждане, но вече имаме и поколение, израснало в демократическа България. Какво е положението с неговото демократическо мислене?

Не е етнически конфликтът!

Не е и криминален!

Фашизоидно расистки е!

Фашизоидите от доста време нямаха възможности за по-масови изяви. Работеха „на дребно” по градинки, обществен транспорт, улиците. Опитаха на мачове, но там бързо им пресякоха ищаха. Сега им дойде дюшеш. Сто процента и тия, които пребиха преди години Асето Кисимов или младежите в трамвай 20, са участници в „протестите срещу беззаконието”!
„Погромите в Катуница станаха, когато дойдоха външни, те ги направиха” единодушно твърдят местните жители.
Решили, че сега им се е отворил парашута (с основание, полицията само наблюдаваше „за избягване на по-тежки инциденти”),

Разбираш ли?

Наскоро от някакъв филм по телевизията (който гледах разсеяно) ме „убоде” въпросът „Разбираш ли?”. Явно е бил произнесен с някаква по-особена интонация от артиста.
Пак ли – казвам си.
Пак. Без да искам, започнах да се връщам в мисълта си на него и (доста досадно!) даже да следя себе си колко често го употребявам в разговор.
Оказа се, че твърде много!
А откакто съм го включил на отчет – още повече. До там, че вчера обяснявам на Точица: „Ще пиша за въпроса „Разбираш ли?”, разбираш ли”.
И реших да го разнищя, нахалния му паразит! Затова ви попитах в предишната публикация разбирате ли.  

От следобедния сън

Днес, накрая на следобедния сън, сънувах някакви „бойни случки”. – казвам – Откъде ли ми дойдоха? Дали телевизията не ми е въздействала, колкото и да не я гледам? Че то „Новините” са си чиста проба дайджест от света на насилието.
- Е, и?

Какво „Е, и?”, ето две от тях! На другите им се размиха много контурите, докато запиша тези.

Освежаване

Приятна, свежа дума!
Кажа я и веднага в главата ми само се включва slideshow – Колчо лочи с нежното си езиче водичка от шепата ми, лек галещ бриз в призрачната нощна Венеция, ей това цвете, снимано от Васко в италианските планини близо до живата водичка, изпотената халба бира… (мастиката „Пещера” и „Флирт”-та оставям за рекламите или на вас ).
Нещо такова, но според вашите представи и фантазии:

Маловажни новини

Отварям завчера сутринта Синоптик да видя какво ще е времето. И за първи път забелязах, че в долната част на страницата има някакви новини. „Брях,” викам си „изоставам от времето, само в моя блог още няма новини. Трябва сериозно да подходя към въпроса!”

И се зачетох – да видя други какви новини освен за времето дават синоптиците.

Трябва да им се признае – подбират „маловажни” новини, които другаде или ги няма, или са заврени в някое кюше. Днес например: